Петър и планината - поглед отвисоко

Витоша през януари. Пътеката за хижа „Червената шапчица“. Опитните туристи казват, че ако хижарят не е сърдит – значи нещо не е наред.

Петър е изключение. Програмист, който напуска столицата, за да стане стопанин на хижата. И да помага на планината с каквото може.

Петър Велков: „Коства ми нормалният живот на средностатистически жител на София. И средностатистически програмист. Или иначе казано, както казват някои мои приятели и се бъзикат с мен – можеше да си вземеш едно апартаментче в „Манастирски ливади“, да си купиш една кола на изплащане и да живееш нормалния живот в офиса. Ти с какво се захвана...“ 

Да преобрази едно занемарено място в гората. Оказва се - не е лесна работа. Старият творчески дом на съюза на композиторите преди не работел с туристи... Сега всичко тук е различно.

Петър Велков: „Просто аз се опитвам да съчетая двете - туристическата хижа и творческия дом. Защото те не си пречат, могат да работят като едно цяло. И това, че е отворена за туристи, дори аз го виждам като надграждането ѝ, като ползване като творчески дом.“

Петър е програмист по професия. И музикант по душа. Сам се научил да свири на китара, пиано, тарамбука.

Петър Велков: „Никога няма да забравя погледът на един господин, не помня името му, композитор, който ми каза - млади господине, аз съм отраснал тук, децата ми са отраснали тук и никога на това място не е имало толкова млади хора!“

Заедно с приятеля му Стефан се грижат за всичко в хижата. Избрали са планината пред града.

Петър Велков: „Заради мръсотията в него. Като далеч не визирам мръсните улици и мръсният въздух. Визирам отношението на хората към живота в града. Визирам отношението на хората, от които зависи живота в града. Хората са много нервирани. Хората се ядосват един на друг. И хората търсят вина за твърде много неща в околните. На Витоша твърде малко хора осъзнават, че са на гости на гората и на нейните животни. Но тук много по-лесно им показваш как те са в грешка и им даваш добър пример.“

И ето – примерът на Петър. Близо до „Червената шапчица“ има още една хижа. Мястото там било превърнато в сметище. Той организирал доброволческа акция за почистване на боклуците.  

Петър Велков: „Бяхме извадили 11 - 12 кубически метра боклук. Като това включваше стари мебели, автомобилни гуми, бутилки с отработено масло. Имаше интересни находки като един чаршаф, вързан като вързоп пълен с архив на „Работническо дело“. ..Творческа, творческа обстановка.“

От началото на пандемията Витоша се пълни с все повече хора. И те не винаги я пазят. Не винаги разбират, че са гости на планината и нейните животни.

Петър Велков: „Включително такива, които досега не са имали досег с планината. Нямат опит в планината, нямат планинска култура. Нямат туристическа култура. И които не знаят какво да очакват. И не знаят как да се подготвят. Твърде малко са хората, които за пръв път идват в планината, но я уважават! За съжаление хората приемат Витоша като една даденост.“                                    

Но за Петър тя е много повече. В момента той създава сдружение - „Доброволци за Витоша“. Търси още съмишленици, които да милеят за планината. И заедно да организират акции.

Петър Велков: „Почистване и маркиране на пътеки. Освежаване на маркировка. В момента тече една много страхотна акция за възстановяване на зимната маркировка от Кумата през Конярника, през Черни връх. Възстановяване на мостчета, поддържане на мостчета, тип пейки, беседки. Та дори изграждане на хранилки за диви животни, наблюдаване на диви животни с фотокапани. Много са нещата, които могат да бъдат свършени в парка.“ 

Достатъчно ли е просто да обичаш планината или за нея трябва много повече?  

Петър Велков: „За нея трябва много повече, но това много повече идва само след като я обичаш. Всъщност най-важният урок, който ни дават планините – че са за нас самите. Колко малки сме ние всъщност. И колко малко зависи от нас. Защото ние можем да говорим с други хора, можем да им променяме настроението, можем да им влияем по някакъв начин, можем да харчим пари, можем да крадем пари, можем да правим каквото си искаме с другите хора – но планината не е нещо, на което ние можем да повлияем.“ 

Можем само да я пазим. Петър се е научил как. Защото само оттук вижда света отвисоко.