Потъналото пристанище и битките на траките с Лизимах проучват край Шабла

Табелката с надпис и тази година не излезе, шегуват се археолозите, но са повече от уверени, че това трябва да са останките на древното тракийско пристанище Карон Лимен. Въпреки че в писмените извори то е споменато само като транзитна спирка на Виа Понтика.

Мария Чернева: Когато брегът отдавна е потънал и няма следи от обитание, когато писмените източници не са силна опора, идват археолозите и те ще кажат със сигурност имали ли са траките корабоплаване  и истина ли е пристанището Карон Лимен.

Сега разкриват ранновизантийската крепостна стена и кула. Но във вътрешността ѝ успели да проучат тракийския пласт. И освен култови огнища, открили огромно количество амфори. Което означава само едно. Търговия и корабоплаване.

Боян Иванов - ръководител на археологическите разкопки: Първоначално, както подсказва самото име, Карон Лимен е било използвано от карите, които са тракийско или предтракийско племе, обитавало тези земи. Те са били много добри мореплаватели, те са живеели в този район и покрайбрежието основно и първото население, за което имаме податки, са карийците.

Дали карийците са произвеждали и изнасяли зърно или пристанището им е било само спирка на корабите, които са го транспортирали от кримския полуостров към елинистическите колонии - археолозите нямат достатъчно находки, за да кажат. Но пък са сигурни, че местните са участвали в битките с Лизимах, който вероятно е разрушил първата крепостна стена. Окриват и тризъбите остриета на тракийските стрели и ядра за прашки - на македонскиските стрелци.

Боян Иванов: Знае се принципно, че Лизимах прави два големи похода срещу Калатис. Калатис се разбунтува срещу този диадох на Александър, обединява голяма част от черноморските градове, северночерноморски, включително Одесос и други големи градове, и най-вероятно Кария. И Лизимах прави поход, за да го отвоюва, минава и унищожава Кария, от което ние намираме тези следи, оловните топчета от прашки плюс голям опожарен пласт.

Мария Чернева: Какво е това сега?

Никола Русев – археолог, РИМ Русе: Това е бронзова халка, честно казано и аз не мога да отговоря със сигурност, към какво е била част - може да е част от ризница, може да е част от накит.

Тук на помощ са се притекли и скитите и на Лизимах със сигурност не му е било много лесно да наложи властта си.

Над изпепеления слой се изгражда светилище на следващите обитатели от елинска колония, големите крепостни стени и кули се издигат от времето на Юстиниан.

Боян Иванов - Принципно районът е неспокоен, затова се изгражда този квадрибургиум - вече започва великото преселение на народите и тук има различни нашествия. Изват гетите .. От другата страна, степната идват номадски племена

Номадите със сигурност не са се интересували от пристанището и не него са пазили дебелите крепостни стени. Тук най-ценно е било каргото или това, което са товарили корабите. Издават ги питосите или огромните глинени делви за съхранение на храна.

Боян Иванов: Навсякъде има питосно поле. Те са били много питоси, за съжаление много от тях не са оцелели

Мария Чернева: Имало е нещо като склад ли?

Боян Иванов: Да, да, би трябвало да е склад, който е бил навсякъде около крепостта, тук има огромни количества зърно.

Мария Чернева: А знаете ли накъде сме изнасяли основно зърно

Боян Иванов: Да, основно към Византион или към Константинопол през това време

Мария Чернева: Хранили сме Константинопол...

Боян Иванов - Да, да. Както винаги.

Никола Русев – археолог, РИМ Русе: Най-много се намират монети, сечени в Константинопол и въобще източната част на Римската империя, особено след 325 година, когато и Константинопол вече е столица и започва да функционира неговата монетарница.

Но освен част от питосите и крепостната стена и защитните кули, от древното пристанище не е останало почти нищо. Отдавна е погълнато от морето.

Мария Чернева: Какво се е случило, та е потънало?

Боян Иванов: Ерозионни процеси плюс едно много голямо земетресение по времето на Юстиниан, мисля че беше 545 година, когато в този район до Балчик, древния Дионисополис, има много сериозни земетресения навътре в морето, което предизвиква няколко вълни цунами и те унищожават голяма част от крайбрежието.

А и в зоната на прибоя морето винаги е гневно, през зимата вълните му достигат 2-3 метра, които обръщат и унищожават всичко. Но природните стихии се оказват по-малката беда. Крепостта не успява да устои на хунските нашествия в края на четвърти век. След тях, пристанището и крепостта не успяват да се възстановят никога повече.