Преходът към зелена енергия - цели, реалност, възможности

В предаването
Части от предаването
Всички броеве

Над половината от българите или 52% казват, че биха използвали най-евтиния източник на енергия, за да се отопляват, без значение какъв е той.

Решението не изглежда странно на фона на ниските ни доходи, още по-малко, че според изследване на агенция "Тренд" 2/3 от българите или 74 на сто не знаят изобщо какво представлява Зелената сделка, какви са приоритетите на ЕС по отношение на зелената енергия, не знаят какви са мерките за по-чист въздух и какво изобщо е бъдещето оттук нататък на възобновяемите източници.

Страната ни обаче има заложени цели по тази линия - до 2024 г. делът на възобновяемите източници да се увеличи до 24%, а въглеродните емисии, цялостно от икономиката ни да намалеят с 10%.

Зелената сделка представлява реализацията на целта на ЕС да намали въглеродните емисии, т.е. чрез различни мерки и стимули да имаме по-чист въздух и по-добра околна среда. Това е голямата цел.

Тя е обаче естествено е раздробена на много пластове като мерки и като се започне от нас, хората и се стигне до индустрията, като се тръгне от проблема с печките за твърдо гориво и липсата на филтри за пречистване, мине се през старите коли, изгорелите газове, интензивността на транспорта и се стигне до енергийната ефективност - това включва още саниране на сградите, и най-вече подобряване на индустрията ни, която е най-големият замърсител.

В България индустрията може да кажем, че е най-малко еко в Европа. Произвеждаме единица продукция с 3,6 пъти повече енергия от други европейски страни. Зелената сделка е кръговата икономика, как въглеродните емисии и всичко, което остава като краен продукт може да
бъде върнато обратно в производството и да се използва. Затова говорим все по-силно за рециклиране, за двоен темп на саниране на сградите, за по-малко пластмаса в опаковането на продукти, за разделно събиране на отпадъци.

Изпълнението на Зелената сделка в България ще се случва по няколко линии. Две от тях са основни - това са Планът за възстановяване и развитие и Фондът за справедлив преход. Преди дни Планът беше прекроен - в първия вариант за зелена сделка отделяхме 37% от общите европейски средства, сега те са почти 35%. Едно от най-сериозно орязаните пера е санирането, общата сума там е силно редуцирана.

Най-много средства в сектор "Енергетика" - почти половин милиард лева са планирани за дигитализация на електропреносната мрежа в страната.

В редактирания план са заложени над 2 млрд. и 165 млн. лв. за саниране, вместо първоначално определените 3 млрд. На този фон се предлагат едва 20 млн. лв. безвъзмездно европейско финансиране на домакинствата за покривни соларни централи и термопомпи, които към момента не са газифицирани или топлофицирани. От Фотоволтачината асоциация поискаха повече средства.

Според преработения план домакинствата ще могат да получават до 50 на сто от стойността на термопомпата, но не повече от 1050 лв., а за тези, които получават енергийни помощи, ще се покрива пълната стойност на оборудването.

За соларните системи за подгряване на вода принципът за финансиране е същият, но с максимална сума до 1250 лв. за домакинство и 2500 лв. за такова с енергийни помощи. За доставка и монтаж на фотоволтаични системи до 3 kW ще се отпускат безвъзмездно 4 000 лв., а когато домакинствата са на енергийни помощи, тогава сумата става 8 000 лв. Няма да се допуска инсталирането на втора ръка оборудване.

Другата по-мащабна цел е зеленият водород да се използва като заместващо гориво във въглищните електроцентрали като "Марица Изток 2", "КонтурГлобал ", "Ей и Ес " и "ТЕЦ Бобов дол". Според сегашните планове те трябва да спрат работа до 2030 г.

Последни броеве