Проф. Колин Крауч: Малки елити взимат решенията и превземат демократичните институции

Интервю на Бойко Василев с Колин Крауч

Той се усъмни в това, че днешната демокрация е истинска. И я нарече постдемокрация. Според него малки елити взимат решенията и превземат демократичните институции.

Колин Крауч: Ключовото събитие беше финансовата криза от 2008-а. Тя разтърси вярата ни в системата. Потисна хората и всички обедняхме.

Крауч е британски социолог и политолог, от университета Уорик. Неговата книга “Постдемокрация след кризите” излезе на български.

БНТ: Всъщност, какво точно означава Вашият термин постдемокрация? Дали не е пред-диктатура?

Колин Крауч: Твърдя, че постдемокрацията настъпва, когато на хората им втръсне от демокрацията и усетят, че тя не прави за тях нищо. Чувстват се изолирани от политическия елит, а контра-елитът няма сили. Описвам как се стига дотам. Но Вие ме питате какво следва. Тук става интересно! Да, вярно е, че ако нещата се влошат, шансът за диктатура расте. Хората се обезверяват, вслушват се в лидери, които водят по антидемократични пътища. От друга страна, както е ставало и преди, хората могат да кажат „Не! Трябва да дадем нов живот на демокрацията!“. Гражданското общество се организира и задейства. Постдемокрацията може и да съживи демокрацията. Тенденцията, за която питате, не е неизбежна.

БНТ: Събитията потвърждават ли Вашите идеи? Защото ето какво се случва във Великобритания: Брекзит, вирусът и британският подход към него.

Колин Крауч: Това са две различни неща. Брекзит е част от едно политическо явление: съживяването на крайния национализъм. То е една от реакциите спрямо критиките срещу елита. Мислиш си, че протестът срещу върхушката се изразява в омраза към чужденците и битка за собствената нация. Брекзит не е единствен пример – вижте Доналд Тръмп, възхода на крайнодесните във Франция, Италия, Унгария. Хората търсят изкупителна жертва за своето недоволство. Опитът на Великобритания в кризата с коронавируса е друго нещо. Просто правителството не е особено компетентно донякъде, защото доста негови членове са сложени, само защото подкрепят Брекзит. А това е малка част от политическата класа.

БНТ: Да, лидери като Доналд Тръмп и Борис Джонсън бяха избрани като лекарство срещу грешките на елита. Лекува ли лекарството?

Колин Крауч: Не. Много от протестите уж „срещу елита“ всъщност ги водят хора от елита. Доналд Тръмп е от най-богатите в света, а Борис Джонсън идва от сърцето на британския елит. Затова това движение е странно и няма как да успее. Елитарно явление не може да съживи демокрацията.

БНТ: Всеки, от ляво и дясно, твърди, че мрази елитите. Но според Вас елитите все успяват да подлъжат хората да ги следват. Е как става тази магия?

Колин Крауч: Ами става. Когато елитът се бои от критиките спрямо себе си, ги насочва към чужденците, мигрантите или просто чуждите държави. Самият елит води протеста срещу себе си и лесно намира фалшиви мишени.
 
БНТ: Дали пък днес елитите не са най-силни – и революция не ги лови?

Колин Крауч: Само силното гражданско общество може да се противопостави на постдемокрацията и елита, нов или стар: когато обикновените хора се загрижат и организират сами. Да оглавят не революции, а просто движения, които подобряват разбирането за проблемите. Странно, но тук коронавирусът може да има положителен ефект, защото всеки се притеснява от него. Обществото следи събитията и бързо разкрива лъжливите политици. Критикува властите, изисква. Та вирусът показва колко важно е хората да се загрижат за политическия живот. Ако го направят, рано или късно ще решат проблемите с господството на елита. Ако не се загрижат, няма да ги решат.

БНТ: Да не казвате, че коронавирусът може да действа като социална революция?

Колин Крауч: Не го казвам, защото не искам да възхвалявам вируса. Но той открива възможности. Като войните: колкото и да са ужасни, после имат положителен ефект. Защото ни карат да се загрижим за обществото.

БНТ: Да Ви питам и за ролята на социалните мрежи. Защо преди 10 години ги виждахме като маяк и надежда на демокрацията? А сега се питаме дали няма да доведат до края на света? Кога сбъркахме – тогава или сега?

Колин Крауч: И в двата случая бяхме прави. Социалните мрежи помогнаха на много обикновени хора да постигнат нещо, да организират движения, да научат истината. Но, от друга страна, добре организирани и много богати групи осъзнаха, че могат да манипулират мрежите и да ги използват за свои цели. Социалните мрежи са чудесна сила в полза на демокрацията. Но чрез тях хитри и богати хора откриха начини да я експлоатират. Двата процеса вървят едновременно. Манипулирането на мрежите е пример за това, което разбирам под постдемокрация: уж имате голямо, истинско, народно движение. А всъщност го манипулира някой отгоре. И го контролира малка група привърженици на конспирациите.

БНТ: Наистина ли мислите, че хората могат да понесат истинска демокрация? Или искат постдемокрация, полудемокрация или изобщо никаква демокрация?

Колин Крауч: Добър въпрос! Коментаторите често приемат демокрацията за даденост, че е много лесно да я имаш. Не е така. Тя зависи от много неща. Да се интересуваме какво става с обществата ни. Политическите организации реално да се отъждествяват с живота ни и да предават нашите мнения и опасения на лидерите и властта. Партиите да са здраво свързани с обществото, а не наложени от върха. Не е лесно! Малко държави имат стабилни политически партии, истински свързани с обществения интерес. Виждаме и в Централна и Източна Европа, и на Запад: твърде много се спуска от върха, от олигарсите, от заможните. Демокрацията е “крехка”. Гради се трудно. И изисква усърден труд от много, много хора.