Репортерът и войната - Ариан Шьомен от „Льо Монд“

Вече две години тя поема огромен риск. Ариан Шьомен се връща в Украйна отново и отново. Разказва на света за героите и жертвите на войната. Журналистката на водещия френски вестник “Льо Монд” е автор на десетки репортажи от фронтовете. Там, където битката се води всеки ден.

Накъде върви тази война?

 

Сега е в критичен момент. Украйна се нуждае от военна техника, за да противодейства на нападенията с дронове и ракети. Също така има умора сред гражданите – след две години война човек може да се побърка. Освен това руските медии и групи в социални мрежи сеят дезинформация, че Украйна е отслабена и някои градове са на ръба да бъдат превзети. Това е още един фронт, на който Киев трябва да се бори.

 

Какво видяхте в Украйна, което не сте виждали другаде?

 

През октомври например – докато пътувахме, научих, че е имало атентат срещу т. нар. „Нова поща“ - куриерска фирма, която е много важна за украинците. Слоганът й е: „Вечерта доставяме това, което сте изпратили сутринта“. Пристигнахме на мястото. Бях стъпила в локва от кръв. Сградата на пощата беше взривена. На следващия ден гледах репортажа по руската телевизия. Там обясняваха, че била база на НАТО. Представяха пощенските камиони като военни. Аз бях видяла трупове и кръв. Но за милионите руски зрители историята беше различна. Осъзнах, те гледат друга война.

 

Коя е по-голямата заплаха - руските ракети или руската дезинформация?

 

Очевидно за украинското население, особено в източната част на страната, случващото се е ад. За Харков е ад. За Одеса е ад. От началото на годината ударите не спират. Когато бях там за последно през февруари, известията на телефона ми идваха едно след друго. Една аларма се изключва - веднага почва друга. От друга страна кметът на Харков каза, че войната е влязла във втори етап - този на дезинформацията. Налага му се постоянно да уверява хората, че Харков няма да падне, че не е обезлюден, а изпълнен с живот. Той е изтощен. Косата му побеля. Всеки ден трябва да оборва лъжите на руската пропаганда. Това е новост.

Европа също има нужда от лидерство. Но френският президент Еманюел Макрон си навлече огромни критики, след като намекна, че може да изпрати войски на фронта.

 

Президентът Макрон иска да води Европа по темата за Украйна, но как реагира френското общество на тази амбиция?

 

Президентът Макрон претърпя коренна промяна. В началото на войната беше много предпазлив. Говореше, че Украйна и Русия са братски народи. Когато американският президент Байдън каза, че Русия извършва касапница, Макрон заяви, че не можем да използваме тази дума. Но с течение на времето самият той започна да я употребява. Това изненада и самите французи. Може да се наложи дори да изпратим военни в Украйна. От друга страна французите се отнесоха невероятно към украинските бежанци. Но някои кръгове в обществото, например литературните, винаги са харесвали руското изкуство. А крайнолевите и крайнодесните са яростни антиатлантици и са против американците. Така че във Франция има един вид „проруски партии“. Но бих казала, че това не важи за населението.

 

Макрон показа мускули като боксьор миналата седмица. Защо демократичен лидер използва ход от репертоара на Владимир Путин?

 

Интересен въпрос. В края на 2022 беше излъчен френски документален филм, разказващ за времето, в което Макрон прекарваше безкрайни часове в разговори с Путин. Тогава вярваше, че ще го накара да размисли. Един от разговорите им завършва така – Путин казва: „Оставям те, Еманюел, отивам да тренирам“. Макрон отвръща: „И аз, отивам в залата ми за бокс“. Хиляди пъти сме виждали Путин гол до кръста да показва мускули. Макрон може би неволно възпроизвежда този образ със снимки, направени от официалната му фотографка, точно в момента, когато използва по-твърд тон спрямо Русия.

Междувременно медиите и социалните мрежи рисуват образа на войната. Но в него има пукнатини. На дискусия в София по покана на Френския институт Шьомен говори за журналистическата отговорност и слепите петна, с които дори световни издания като “Льо Монд” трябва да се справят.

 

Какво пропускат западните медии в отразяването на тази война?

 

Преди началото на войната никой не вярваше, че сме на ръба на нахлуване. Но международният екип на Льо Монд се ръководи от бивша кореспондентка в Москва. В продължение на две седмици тя повтаряше, че Русия ще нахлуе в Украйна. Ето, поне това не пропуснахме. По-трудно е обаче да се разкаже руската гледна точка. В днешно време е опасно да бъдеш кореспондент в Москва. Видяхме, че задържат журналисти. В Украйна Зеленски разбра, че е мъдро да позволява на чуждестранни журналисти да идват и да разказват за войната. И за разлика от руските медии, свободната преса в Украйна прави похвални разследвания, включително и за корупция. Това е разликата между тоталитаризма и демокрацията.

 

И все пак има ли различна перспектива за войната, която ние като журналисти може би не разбираме или не успяваме да покажем на аудиторията си?

 

Трябва да обясним точно какво се случва в Украйна. Например - украинският парламент гласува втори закон за мобилизация на по-млади момчета. Има хора, които не искат да воюват. Не защото са проруски ориентирани, а защото не искат война. Аз, като майка, го разбирам. Трябва да се избягва крайно проукраинска пропаганда. Това не е начинът. Трябва да разкажем и за недостатъците. Когато например ракета падна в Полша, дълго време Зеленски твърдеше, че е била руска. Сега знаем, че ракетата е била украинска. Трябва да заемем максимално обективна позиция. Не да пропагандираме в отговор на руската пропаганда, а да се придържаме към тона на журналисти, които се борят да разкрият истината. Мисля, че “Льо Монд” беше първият френски вестник, който излезе със заглавие „Провала на украинската контраофанзива“, защото беше именно това. Не ни беше приятно, но такива бяха фактите.

 

Добрата журналистика винаги ли е безпристрастна?

 

Основателят на “Льо Монд” се казва Юбер Бьов-Мери. Той е имал много добра формула. Казвал е: „Не вярвам в обективността, вярвам в честната субективност“. Аз също вярвам, че именно към това трябва да се придържаме в тази война – не да разпространяваме пропаганда, а да разказваме какво се случва. Това се опитвам да правя – репортажи с възможно най-много подробности, за да се боря с дезинформацията.

Репортаж: Петър Георгиев

Оператори: Михаил Врабчев, Иван Антонов