Сами ли сме във Вселената – носителят на Нобелова награда Дидие Кело

Учените се занимават с въпроса дали сме сами във Вселената, от къде е произлязла тя? Вижте интервюто на Бойко Василев с един учен, който промени знанията ни за Космоса - швейцарският астроном-откривател, нобелидтът Дидие Кело.

- Господин Кело, коя е най-голямата тайна, която науката трябва да разкрие?
- О, Боже, в науката въпросите са повече от отговорите. Има три категории големи въпроси. Едната е свързана с материята, Вселената, всичко, което виждаме, и как работи то. Втората е свързана с живота – как разбираме прехода от неодушевеното към живото. Третият голям въпрос е свързан със съзнанието – как животът осъзнава себе си.

Той преподава в Кеймбридж и Женева, а неговият принос е към въпроса за Вселената. През 95-та, заедно с Мишел Майор, швейцарския астроном открива първата екзопланета, първата планета извън Слънчевата система. Такава, като нашата Земя. За това преди 3 години получава Нобеловата награда за физика. 

    - Чувствате ли се революционен откривател като Коперник или Галилей?
    - Като открихме първата екзопланета, направихме скок. Създадохме нова среда. Малко като при Коперник – позиционираш наново Слънчевата система спрямо останалите и опитваш да определиш местоположението ни правилно. Но направихме и повече. Разгърнахме идеята, че може да има много други планети, обикалящи около звездите. Така отворихме въпроса за живота. За разбирането на живота. 

    - Разбирането на живота. Ама сигурен ли сте, че там някъде има живот?
    - Мога да кажа, че има живот на нашата планета. Добро предположение, нали? Следователно, ако химията е подобна навсякъде във Вселената, а в галактиката има много планети, защо не? Ясен отговор нямаме. Но ако се е случило тук, трябва да се е случило и другаде. Така мисли физиката. Сега трябва да научим къде. И това ще стане, защото знаем как.

    - А този въпрос вълнуваше ли Ви въобще: сами ли сме във Вселената?
    - Когато започнахме преди 30 години, търсехме планети. Искахме да покажем, че има планети и при други звезди. Лесно е да възникне планета, щом имаш звезда. Случва се „безплатно“. Но какво стана после? Малко се изненадахме. Щом започнахме да намираме планетите, медиите, обществото, а и някои колеги, попрекалиха: „Добре, намерихте планета, а извънземни?“ Сякаш вървят в комплект! Преди 30 години не говорихме много за това. Днес обаче не само откриваме планети, а можем да ги изучаваме. И възникват нови въпроси: „О, тази планета, изглежда малко като Земята. Ами атмосферата? Какво би могла да ни каже?“ Ето това правим сега. Затова сме се събрали. 

Това е темата на софийската конференция „Живот във Вселената“. Кело участва заедно с учени от цял свят, включително много българи.  

    - Какво мислите? Човек предпочита да е сам във Вселената или обратното, не иска да е сам във Вселената?  
    - Нашият вид, Homo, е един от многото видове на Земята. В определен смисъл сме много нови, едва на няколко милиона години. Нищо, в сравнение с три милиарда години еволюция на земния живот. Той не ни е чакал, даже сме позакъснели. През последните един милиард години атмосферата на Земята е пълна с кислород, произведен от живота, с ефекта на фотосинтезата. Та представете си, някой гледа Слънчевата система отдалеч и се опитва да разбере какво става на Земята. Ами те вече ще са засекли този кислород! Имали са един милиард години да разберат, че на Земята има живот. Така че вече сме видими. От милиард години светим в Галактиката. Дали сме сами или не, няма значение. Нашата планета е населена. Може да се е случило и на Марс и там животът да е изчезнал. Може Венера в ранните години да е била изпълнена с живот и сега да е изчезнал. Може животът да е започнал на Марс, или Сатурн, или Венера - и да се е преместил на Земята. Не знаем какво е станало. Идеята е дали можем да намерим нещо като живот на друга планета, за да отрази нашето съществуване тук.

    - Това неизбежно повдига въпроса за Бог. Смятате ли, че въпросът за Бог ненужно е противопоставян на науката?
    - Бог и науката не са се разбирали, защото не са в една и съща лига. Науката се води от информация, факти и доказателства. Бог е нещо антично. То е в ума ни от време оно. Изобретили сме Бог още на ранен етап. Защо сме го направили? Не знам. Но е част от мита, от магическите истории на нашето развитие. Според мен фактът, че Бог е около нас, е свързан с огромното ни любопитство. Търсим логиката на всичко и не я разбираме. Естествено е да измислим власт или магическа сила, която да даде отговора. С развитието на науката, нуждата от магия отстъпва. Но науката не решава всичко. Ако попитате защо имаме Вселена, защо сме съзнателни, защо умираме, науката няма отговор. Винаги има място за магия, митове и собствено виждане за неизвестното. Бог ще продължи да съществува дълго, защото мозъкът ни трябва да може да си представя. За мен няма проблем. Науката и Бог вече се разбират добре, защото не се борят помежду си. 

    - Видяхме напредъка на технологиите: телескопът Джеймс Уеб, преди Хъбъл, Големият адронен колайдер. Може ли технологията да даде отговор на големите неизвестни?
    - Технологията е нищо без наука. Един пример: когато Айнщайн открил общата теория на относителността, никой не предполагал, че ще бъде използвана за GPS. Технологията е как прилагате знания. Причината да живеем по-дълго, да можем да летим, да изпращаме съобщения през електромагнитни вълни е, че физици, химици, хора, са разбрали законите на физиката и то толкова добре, че да могат да правят машини, които надхвърлят досегашното. Развиват нашата собствена сила. Е, плащаме и цена – има и разрушителна сила. Научили сме как работи Слънцето и това е използвано за термоядрени оръжия. Имаме способности да преобразим познанията в технологии. И ще продължим, с лавинообразен ефект. Учените развиват най-напредналото в технологиите, преди да го видите на пазара. Интернет е изобретен и използван от учени. Безжичният интернет е изобретен от астрономи, защото е трябвало да намерят начин за комуникация между телескопи. Така работят нещата. Е, все още е невъзможно да се движим по-бързо от скоростта на светлината. Пътуването до други звезди е изключително трудно. Но можем да създаваме големи телескопи за Космоса!

    - Дали страна като България, може да развива наука на световно равнище?
    - Уверен съм, че всеки може. Науката има тази красота – отворена е за всички. Погледнете 500 години назад – трябвало е да имаш достъп до библиотека. Сега не е така. Всички държави имат достъп до информация, единствено трябва сериозно да се замислят за образованието. Да има образовано население! Така че хората да могат да се възползват от отворената книга на Вселената. България може да се справи страхотно, защото е свързана с ЕС, има лесен достъп до много информация. А много известни българи са станали известни астрономи и учени в чужбина. Въпросът е в образованието – ако то е добро, всичко ще се нареди.  

    - Какво Ви запали така по науката? Нали малките момчета не мечтаят за това. 
    - Мисля, че всеки мечтае за наука. Тя се гради върху любопитството, което сме забравили като възрастни. Защо са любопитни бебетата? Трябва да бъдат! Само така ще се научат да говорят, да познават средата. Като малки, играем. С порастването това отшумява при някои - и не толкова при други. Днес аз имам същото любопитство, каквото имах като дете. Може би затова станах учен – култивирах любопитството. За мен то е начин на живот. Е, също е и дразнещо, защото любопитният няма насита. Ставаш малко като дрогиран от знания. Никога не ти стига. Но това май е дефиницията за учен.  

    - Да, но не изглеждате нещастен! 
    - Вярно е, благодаря Ви! Много съм доволен от душевното ми състояние. 

    - Цитат от Айнщайн гласи, че две неща са безкрайни – Вселената и човешката глупост. Изучавайки Вселената, разбрахте ли глупостта?
    - За мен човешкият мозък е впечатляваща тема. Започнах с трите големи въпроса. От тях най-малко разбираме съзнанието. Като вид още разсъждаваме, както преди милион години. Живеем в племена, оцеляваме в търсене на храна и подслон. И трудно се адаптираме към света, който сме създали. Не е глупост. Така сме създадени. Ние сме част от Майката природа. Едни от многото. Понякога забравяме, че не сме специални, а трябва да съжителстваме с останалите живи същества на Земята. Надявам се да напреднем в разбирането за нашата отговорност. Глобалното затопляне го налага. Както и фактът, че имаме власт, носеща риска да се самоунищожим.   

    - Вселената не плаши ли с големината си, с безкрайността си?
    - Нека Ви кажа нещо разочароващо – Вселената изобщо не се интересува от нас. Поради неизвестни нам причини, Вселената е създадена с определени характеристики, време, пространство, някои параметри за природата, за материята. Това е магия. Тя води до звезди, звездите до всички елементи, те до живот, а животът – до съзнание.  Вселената създава всичко необходимо, за да погледне себе си. В някакъв момент това ще изчезне. Когато звездата спре да свети – много далеч е в бъдещето, но ще се случи - ще останем с Вселена с черни дупки и неутронни звезди. Животът е малък момент от Вселената, но може да продължи милиарди години. Целият живот в Слънчевата система обаче е обречен. Това го знаем. Някой ден Слънцето ще спре. Следователно, идеята за вечност не е от особено значение за живота. Да приемем, че сме продукт на Вселената, нищо повече, нищо по-малко. Може и да сме единственото съзнание в галактиката днес. Може утре да ни няма, защото ще полудеем и ще се самоунищожим. Може да не унищожим света, но да се повтори историята с динозаврите. А утре например скорпионите да се възползват от факта, че сме изчезнали. Както едно време динозаврите, след сблъсъка с кометата. Тогава ние сме били едно малко оцеляващо мишле. Та мисълта за нас като част от вечността е неуместна. 

    - Звучи доста обнадеждаващо! Много Ви благодаря!  
    - Моля!