Промени в Кодекса на труда предвиждат регулации в дистанционната работа, които да отговарят на съвременните взаимоотношения между работодател и служител. Успешна ли е тази формула?
Промените се налагат от измененията, които съществуват от много време, свързани с разпространението на дистанционната работа. В България по време на ковид пандемията 40% от работниците и служителите упражняваха този вид работа и се установи, че законодателството леко изостава. Затова се налага да се направят тези промени, които ще доведат до по-голяма гъвкавост, обясни Величка Микова, национален секретар на КНСБ и специалист по трудово право.
Българското законодателство, което регламентира работата от разстояние, беше остаряло. То беше въведено през 2011 г. България беше една от малкото страни, която имаше нормативна уредба на работата от разстояние по време на ковид пандемията, което до голяма степен улесни прехода от присъствената форма на работа към дистанционната. Дистанционната работа показа, че има известни дефицити в нормативната уредба, най-вече във формата на отчитане на работното време, заяви Добрин Иванов, изпълнителен директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България.
Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във
Facebook
и
Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в
TikTok
Намерете ни в
Google News