Учители в изпитание

Ден 45-ти от началото на учебната година в най-голямото училище в България – софийското 18 СУ „Уилям Гладстон“. Година като никоя друга. Току-що е започнала, а отново се връща във виртуалния свят.

Сега в клас остават само най-малките.

Десислава Николова – зам.- директор на 18 СУ „Уилям Гладстон“: „Там децата са малки. Знаете, че контактът с учителя е съвсем друг отколкото в гимназия или прогимназия. И всъщност там най-трудно се спазва социална дистанция, оттам нали поне при нас - са повечето случаи на карантинирани или заболели.“

Петя Томова – начален учител: „Това е ситуацията в момента. Както навсякъде и ние сме притеснени от случващото се в страната ни. От разпространението на коронавируса. Изключително притеснени сме.“

Петя Томова преподава на най-малките от 35 години. Сега е класна на Първи „б“. Не помни криза като сегашната.

Петя Томова: „Знаете ли, най-трудното в момента е социализацията. Това е най-трудното, защото се оказа, че времето, което те не са били на детска градина, когато не са били в организирани занятия, те са загубили доста. И сега училищната им готовност не е на това ниво, на което бяха предишните випуски.“

Учителите се опитват да наваксат пропуснатото. Спазват мерките. И излизат с решения – разделят класовете от 1-ви до 4-ти наполовина. Така 28 паралелки ще станат 56.

Десислава Николова: „Разделянето на групи изисква 56 класни стаи. Горе долу, колкото имаме в основната сграда.“

Петя Томова: „Решени сме да направим за един кратък период от време, когато училище е освободено от присъствието на големите ученици, надяваме се че бихме спестили така известно неудобство на родителите специално за начален курс. За да могат свободно все още да ходят на работа, доколкото това е възможно.“

Десислава Николова: „Нямаме достатъчно начални учители. Защото в момента има и болни. Но ние ще направим организация, със заместващи такива, които по принцип използваме и с колеги от про-гимназиален и гимназиален етап.“

„Панорама“: Чувствате ли се защитена като учител на най- малките?

Петя Томова: „Това е много интересен въпрос. От една страна да, може би, но това зависи от всеки един колега. Според мен. Защото ние трябва да спазваме всичко онова, което ни е казано. Да спазваме да носим маски, правилно да носим маски, да има дезинфекция. Единственото в начален курс е трудна дистанцията. Това ни е най-трудното. и всъщност  от тук не сме защитени началните учители. Защото децата обичат да се гушнат, обичат да усетят учителя си, ние самите минаваме през тях, непрекъснато хващаме ръчичка, опитваме се да покажем елементите на буквичките. Нали как се пишат, коригираме някои неща.“

„Панорама“: Разбира се, онлайн обучението винаги е вариант. Но то е трудно и за учителите, и за родителите, и за децата.

Петя Томова: „Честно казано на мен ми беше странно, защото го нямаше живият контакт с децата. Странно ми беше, защото методиката на преподаване е много по-различно от живото преподаване. Когато децата са срещу теб, когато очите са срещу теб, когато имаш живия контакт, е съвсем различно.“

Десислава Николова: „Учителите ни са подготвени, чисто технически са подготвени, обаче преподаването изцяло в онлайн среда изисква друга методология. Като цяло. И разбира се, други дигитални умения, както от учителите, така и от учениците. Така че всъщност, в началото когато започнахме март месец изцяло в онлайн среда естествено имаше стъписване, имаше в началото нагаждане. Дори не можеш да знаеш дали ученикът, който е влязъл, дали реално е там.“

Петя Томова: „Малките ученици, говоря за първи и втори клас, малко по-трудно биха се справили с онлайн обучението, но ние разчитаме много на помощта на родителите, които в нашето училище са наши много добри партньори и заедно работим с тях.“

„Панорама“: Кой е най- големият риск сега?

Десислава Николова: „Честно да ви кажа, според мен най-големият риск е за учителите. Не мисля, че само при нас. Тъй като децата, те дори да заболеят, те го карат леко. Обаче при някой от учителите, които така или иначе при една или друга причина не са могли да се опазят. Нали знаете сега има рискови групи, имаме учители, които включително са минали онкологични заболявания..“

Петя Томова: „Може би все пак трябва да се вземе някакво решение, за да се излезе от тази ситуация. Може би, би било чудесно, ако в някакъв момент се преминава от един вид учение в друг вид обучение, да се сменят курсовете, да има малко глътка въздух съответно и за колегите. Защото в един момент - да децата  ще са в училище, но кой ще ги учи? Това ни притеснява…“

Автор: Анита Миланова

Оператор: Станислав Златев