Айше Сали ни среща с професор Илбер Ортайлъ - един от най-големите турски историци.

Професор Ортайлъ, нека да си представим, че се намирате в Музея "Топкапъ", чиито директор бяхте и наблюдавате документите и експонатите там. Какво бихте си казали в този момент за поуките, които сме си си взели от историята и за ненаучените уроци?

Историците трябва да познаваме добре музеите, а смятам че ги познаваме малко. В същото време като директор на "Топкапъ" успях да запълня в някаква степен тази празнина. Музеят няма начало и няма край - от орнаментите до документите все можеш да откриеш нещо. И да, можеш да си кажеш: Това сме го научили от историята, а този урок сме го пропуснали, но всъщност всяко едно нещо има своето значение и своя смисъл.

В България изнесохте лекция, свързана със 100-годишнината от провъзгласяването на Турция за република. Говорихте и за ролята на лидерството. Кога всъщност един народ усеща, че е дошло времето за промяна?

Всеки човек трябва да търси промяната според своите възможности. Хората я усещат и това е валидно за всички епохи. Без значение дали искат промяна или не! И сега изживяваме това в Турция. За съжаление, има хора, които я назовават по грешен начин или правят, така че тя да изглежда по различен начин. Трябва да бъдем внимателни в това отношение. Животът трябва да следва своя собствен ход, а ние - да работим и да полагаме усилия именно за това.

Какви са очакванията на хората сега към своите лидери?

Те очакват много неща, но съвсем друго е какво ще им дадат. Трябва да наблюдаваме не само какво искат, но и какво избират. Очакванията на нашия народ никога не свършват, но е очевидно, че в Турция има лидерска криза.

Турция обаче има своята лидерска роля в региона. Това лични и в преговорите между Русия и Украйна. Какво трябва да постигнат те?

Вероятно не трябва да искаме да има война. Ако я искаме, означава, че нещата не са наред. Това би попречило и на търговията, и на туризма, и на нормалния ход на живота ни. Ние не искаме това и причината не е, че ще останем без туристи. Понякога не можеш да намериш място в хотелите по морето. Всичко е пълно. Има и много мигранти, които дойдоха от Русия след началото на войната. Хората бягат и възможността да не се върнат обратно в родината си, засяга всички ни.

Носител сте на награда на името на Пушкин. С какви чувства поглеждате към нея сега?

Пушкин е велик човек. На тази награда не може да се гледа по друг начин. Затова съм щастлив, че имам такава награда. Смятам, че отношенията между Турция и Русия трябва да бъдат добри. Трябва да бъдат добри и с България. Не бива да късаме връзките си, защото живеем на много интересно място. В същото време, когато живееш на интересно място, трябва да бъдеш внимателен. В противен случай ще заприличаш на сюжета от романа на Джордж Оруел - "Фермата на животните". Независимостта също е изключително важна, за да може една страна да живее със своята култура, да се развива и да върви напред. Само тогава могат да бъдат създадени и връзки с други независими държави.

Основната материя, с която работите, е миналото. Сега живеем в свят, в който снимаме, записваме и пазим всичко. Как ще живеем с толкова много спомени?

Не можем. Трябва малко по малко да се научим да разрешаваме и да разбираме нещата, които ще ни тежат по пътя. Не можем да носим толкова тежък товар в съзнанието и на раменете си. Не е лесно, но трябва да умеем да се разделяме с част от него. А когато говорим за държавите, всяка страна трябва да пази своите приятелства и контакти.