Гръцкият професор и българският цар – Николаос Муцопулос, откривателят на гроба на Самуил

Точно преди 45 години той отива на разкопки на островчето „Свети Ахилий” в малкото Преспанско езеро. И изведнъж, като по филмите, се сблъсква с голямото откритие – гробът и костите на българския цар Самуил.

Проф. Николаос Муцопулос: "Стана съвсем случайно. Провеждах нормални разкопки в руините на Голямата базилика на островчето Градо. Така се е казвал някога този мъничък остров в мала Преспа."

БНТ: "Български цар и гръцки професор. Странно, нали?"

Проф. Николаос Муцопулос: "Според Вас това е потресаващо, но не е. И ето, десетилетия след находките в Преспа аз продължавам да се занимавам със Самуил."

Цар Самуил става темата на живота му, макар че е реставрирал и Христовия храм на Божи гроб. Проф. Николаос Муцопулос е византолог, археолог и архитект, 87-годишен. Почетен доктор на Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий” - третото българско висше училище, което му оказва тази чест. И неслучайно. Благодарение на него знаем как е изглеждал поне един от древните ни царе.

Проф. Николаос Муцопулос: "Цар Самуил е бил много мъдър. Повлиял е върху огромна част от Южните Балкани. Убедил е хората да го следват. Бил е  справедлив и коректен. Преди всичко, прекратил несправедливото данъчно облагане. А византийците са били просто непоклатими в тази област, особено по отношение на общностите, които са се занимали с животновъдство, към власите. Те трябвало да плащат данъци още преди да са продали сиренето си. Това ги огорчавало. И Самуил сложил край. Тоест бил е политик, голям политик."

БНТ: "Защо Самуил е винаги актуален?"

Проф. Николаос Муцопулос: "Заради войната и ослепяването на неговите войници. За нас, гърците, този факт носи тъга. Но да Ви кажа, това е изключение. Византийците не са причинявали такива неща на враговете си. Никога! Според ключовите византийски текстове те ослепявали само войници и съюзници, които са ги предавали в последния момент. Така че тук има въпрос."

Но какъвто и да е отговорът, за българите цар Самуил и войниците му са вечен символ на жертвата и трагедията. Как ли е за гръцката история?

Проф. Николаос Муцопулос: "Във византийските текстове и по-конкретно при най-правдивия, Йоан Скилица, е казана истината, без пропаганда и фанатизъм. Има точно описание на решителната битка при Ключ, без преувеличения. Война между две тогавашни държави. По онова време не са били важни етническите и расови различия, само религията. А религията е била обща. Византийците са уважавали българските християни. А трагедии, нашествия и завоевания е имало навсякъде.

БНТ: "Значи старите историци са по-обективни, така ли?"

Проф. Николаос Муцопулос: "Със сигурност са били по-обективни от фанатизма на 19-ти век и 20-ти век. Много повече."

БНТ: "Как се отнасяте към желанието на много българи костите на Самуил да бъдат върнати в днешна България?"

Проф. Николаос Муцопулос: "Моето мнение и желание е същото. Моралното право на българите изисква това, защото Цар Самуил несъмнено им принадлежи. Няма съмнение! Но няколко души са против. Според мен обаче имаме силата да разрешим тази история."

БНТ: "От кого зависи това?"

Проф. Николаос Муцопулос: "По-добре е да не уточняваме имената на тези хора. Добре известни са. Не искат заради молбата на Гърция. Тя е готова да предаде реликвите на Цар Самуил. Но също така, от морална гледна точка, е нормално и българите да върнат гръцките религиозни ръкописи, взети през Първата световна война от манастира „Света Богородица Икосифиниса” в планината Кушница над Серес."

БНТ: "Т.е., размяна."

Проф. Николаос Муцопулос: "Да, размяна. Ние, от Гърция сме съгласни да дадем право на българите да публикуват и да направят, каквото желаят. Само да ни върнат оригиналите обратно в манастира. Това е морален, коректен жест, който ще обедини двата народа."

БНТ: "Морален или политически?"

Проф. Николаос Муцопулос: "Всъщност жестът става политически, но не мисля, че политиците са против."

1000 години от смъртта на Самуил. И днес този цар предизвиква политическите страсти в България, Македония и Гърция. Според професора нормално е всички да почетат годишнината заедно. Още повече, че винаги има какво да научиш за титаничния сблъсък между Самуил и Василий.

Проф. Николаос Муцопулос: "Много ще научим, ако изследваме запазените текстове. Например, какви са били войниците на Василий и какви са били войниците на Самуил. Наред със славяните и българите, в армията на Самуил, е имало доста латиноезични, власи, най-древното население на Пелагония. Имало ги е и във фалангите на Василий Втори. Ето, Скилица пише за битката при Беласица, когато Ксифий прави обход, за да изненада Кракра на гръцката стена /да се чуе на български/. Било нощ, облачно време, а византийците ги е водел човек с муле, който им викал: „торна, торна фратре ”. На влашки, разбирате ли? Значи е бил влах. А в армията на Самуил влах е бил Николица. Имало е власи и от двете страни."

БНТ: "А за съвременните гърци какво е император Василий?"

Проф. Николаос Муцопулос: "Това за мен е много интересно. През последните 30 години доста съм разпитвал по институциите. Казвах: „българите имат паметници на цар Самуил, а ние нямаме нищо за император Василий Втори. Защо не направим един паметник в Солун?” Отвърнаха ми: „това са политически работи, а в политиката трябва да се действа по-спокойно. Политиката е трудно и тъжно изкуство”. Такъв отговор ми дадоха."

БНТ: "Е, виждал съм улица „Василий Българоубиец”..."

Проф. Николаос Муцопулос: "Не се сещам. Може и да има улица „Българоубиец”, ама гърците не знаят какво значи. И нали Ви казах: не знам дали Българоубиецът не е бил също така и Влахоубиец."

Но въпросът за ослепяванията и убийствата остава за историята, а професорът-грък се чувства прекрасно на българска земя.

Проф. Николаос Муцопулос: "Велико Търново, столицата на Асеневци... Познавам я добре. Преди 50 години бях тук в компанията на големи български учени. Беше Николай Тодоров, председател на академията, голям посланик на България в Атина, познаваше гръцката история и гръцкия манталитет повече от всеки друг."

БНТ: "Върху какво работите сега?"

Проф. Николаос Муцопулос: "Работя от десетилетия върху едно изследване в отговор на въпроса: „Какво значи „грък”? Що е то да си елин?” Какъв е манталитетът, какви са корените на елинизма още от далечната античност, още от пределинистичната епоха? Кои са тези племена? Кои са античните македонци? Кои? Става дума за том от хиляда страници, върху които работя от около 40 години."

БНТ: "Много интересно. И какво означава да си грък?"

Проф. Николаос Муцопулос: "Грък е всеки, който има гръцка култура. Не кръвта или расата прави гърка. Единствено културата!"

БНТ: "А не етносът, така ли!"

Проф. Николаос Муцопулос: "По никакъв начин, въобще не! Иначе - олеле майко."

БНТ: "С други думи, за какво мечтаете?"

Проф. Николаос Муцопулос: "Най-вече за мир и сътрудничество. Ако хората се познават издълбоко, никога няма да насочат оръжие един срещу друг. За да го постигнем, трябва да дадем възможност на младите студенти в края на обучението си да работят заедно. А учените да правят съвместни разкопки на спорни и проблемни места. Това е разрешението."

БНТ: "Прекалено много история. Това ли е вечното проклятие на Балканите?"

Проф. Николаос Муцопулос: "Още от античността тук са оставили следите си много раси, много племена. Историята на Балканите винаги е била смутна. А и турците са оставили следи. Но трябва да надмогнем всичко това."

БНТ: "Значи не е вечно проклятието."

Проф. Николаос Муцопулос: "Не, можем да го преодолеем. Младите не се интересуват много от тези работи. Това дори понякога е лошо, защото са прекалено неутрални политически. Младежта от България, Гърция, Турция не се вълнува от драмите, които хората на нашата възраст, тоест на моята, преживяват всеки ден. Както казва жена ми, когато сутрин усети, че не я слушам: „Никос, за да ти привлека вниманието, трябваше да кажа нещо за Самуил или за Василий Втори. Тогава щеше да ме чуеш. В друга епоха си”. Така си е."