140 години от Априлското въстание

Предаване: ИСТОРИЯ.BG, 25.04.2016

В предаването

Всички броеве

Всеки народ има свое минало, което се изучава старателно от потомството. Ако човек се завземе да пише историята на българския народ от неговото подпадание под турското иго до освобождението му, то кое събитие би трябвало да държи първо място в нейните страници? Според нас: българските въстания, най-много Априлското, чрез които ние се опитахме да свалим от гърба си веригите на робството.

Из предисловие на „Записки по българските въстания“

По темата "140 години от Априлското въстание" в студиото на “История.bg” в понеделник – 25 април, говорят:

Филмов_кадър от sample.20160425_210031.flv Академик Константин Косев - ученият от БАН, изследовател на българското национално-революционно движение и Възраждането; автор на новата книга „Априлското въстание и възникването на Княжество България, 1876-1878”, определил въстанието като “екстремално проявление и финална развръзка на цялостния възрожденски процес”.

Професор Пламен Митев - преподавателят от Софийския университет, един от водещите изследователи на Българското възраждане, за когото Априлското въстание решава „българския въпрос” и трябва да бъде запомнено като дело на българския народ - единственото, което не може да бъде подложено на подмяна, оспорване или преосмисляне”

Филмов_кадър от sample.20160425_210031.flv — 1 Професор Иван Стоянов - преподавателят по история на Българското възраждане от Великотърновския университет, председател на Фондация "Васил Левски", убеден, че жертвата на 30 000 българи в Априлското въстание спасява страната от османски геноцид, подобен на арменския и връща България на европейската карта.

Филмов_кадър от sample.20160425_210031.flv Доцент Пламен Божинов - ученият от Института за исторически изследвания при БАН, член на Международното научно дружество за изследване на ХVІІІ век. Изследовател на политическите, просветните и културни изяви на българите през ХІХ в.

Филмов_кадър от sample.20160425_210031.flv — 1 Йордан Палежев - поетът и литературен историк, възпитаник на Софийския университет, изследовател на личния архив и домашната библиотека на Захари Стоянов; съставител на три документални книги : „Апостоли-интенданти“, „Съединението“ и „Поборници-държавници“, под общото заглавие „Захари Стоянов. Непознати страници“