150 години от рождението на Александър Малинов

Малинов е роден в село Пандъкли, Бесарабия. Учи в гимназия в Болград, след което завършва Южнославянския пансион в Николаев и право в Киев (1891). След идването си в България работи като съдия, прокурор и адвокат в Пловдив, а от 1896 г. се доказва като активен деец на Демократическата партия. През 1903г., когато почива П. Каравелов, за водач на партията е избран Александър Малинов.

Като адвокат, Александър Малинов води наистина значими дела. Той има тежката задача да бъде прокурор в процеса срещу убийците на Стефан Стамболов (1896г.), а също така осъжда министрите от кабинета на Тодор Иванчов (1899-1901г.) за злоупотреби с държавни средства. Защитава и Петко Каравелов (който е затворен в Черната джамия) в процеса за убийството на министър Христо Белчев (1891г.).

Малинов е адвокат и на арестувания за антивоенна дейност лидер на БЗНС Александър Стамболийски след скандала му с Фердинанд през 1915г., когато земеделецът заплашва княза и е осъден на доживотен затвор. По-късно (1922г.) Стамболийски хвърля защитника си в затвора без съд и присъда.

Дългогодишният лидер на Демократическата партия Александър Малинов е избран като наследник на Петко Каравелов защото е „способен, интелигентен, образован и честен.

Александър Малинов е останал в историческите оценки като един от най-прозорливите и мъдри наши държавници. Връх в политическата му кариера е поемането на премиерския пост през 1908г., когато правителството на Демократическата партия и лично той подготвят и обявяват Независимостта на България. Лаврите обаче обира славолюбивият Фердинанд.

В мемоарите си Малинов разказва за недотам решителното поведение на Фердинанд към акта на Независимостта и за трудния път по откупуването й с помощта на Русия.

През дългата си политическа кариера Малинов неизбежно е въвлечен в перипетиите на голямата политика и наред с постиженията си прави много грешки: по време на първия си мандат (1908-1911г.) кабинетът му прави изменения в Конституцията, увеличаващи правомощия на Фердинанд във външната политика, давайки право на правителството и царя да водят преговори без знанието на парламента.

В края на ПСВ Малинов оглавява две правителства (1918), които сключват Солунското примирие и потушават Войнишкото въстание (в което са избити 400 души).

През 1922г. бившият премиер Александър Малинов е осъден за въвличането на България във войната като германски съюзник и лежи в затвора. Заедно с много от водачите на партиите, управлявали през войните, Малинов е арестуван и изпратен в затвора в Шумен, след като правителството на БЗНС (премиер Александър Стамболийски) провежда референдум за установяване виновността на министрите от военните кабинети за последвалите катастрофи. Освен затвор, министрите трябвало да изплатят репарациите на България с имуществото си.

Професор Веселин Янчев. Преподавателят от Софийския университет, експерт по история на армията и вътрешната сигурност в Следоосвобожденска България, който определя явлението Александър Малинов като феномен в новата ни история - класически пример за истински демократ в действие, ревностен защитник на демократическите принципи и парламентаризма.

Доцент Валери Колев. Преподавателят по Нова българска история и външна политика на България в Софийския университет, изследовател на политическите партии и движения до 1944 година, който вижда у Малинов един от истинските български държавници, имал шансът да управлява винаги във време на кризи и да постигне най-доброто от възможното за България.

След държавния преврат на 9.06.1923г. Малинов е освободен и се включва в новосъздадения Демократически сговор. Успява и да възстанови Демократическата партия.

40 години в политиката – толкова дълго е бил част от обществения живот на Царство България Александър Малинов.

Убеденият демократ и конституционалист подготвя акта на Независимостта и собственоръчно написва Манифеста за обявяването й във Велико Търново на 22 септември. Той слага царската корона върху главата на Фердинанд през 1908г. и я сваля 10 години по-късно след Националните катастрофи.

Малинов е бил 5 пъти министър-председател и дългогодишен лидер на Демократическата партия. Но какво друго знаем и какво не знаем за българина от Бесарабия?

Участие в дискусията взеха:

Воин Божинов. Историкът от Българската академия на науките, специалист по политическа история на България между двете световни войни, за когото Александър Малинов е символ не само на българската политика, но и на родното политиканство.

Росен Тахов. Журналистът, публицист, писател и преводач; изследовател на българската политическа история и края на българските държавници. Автор на редица книги и статии, разкриващи неизвестни факти и събития от Новата ниистория.