Агресията на психично болните, изхвърлени от здравната система

За по-малко от час в центъра на Горна Оряховица се срещаме с петима души с видими психични проблеми, които сами и свободно обикалят по улиците. За жалост с подобни ситуации ежедневно се сблъскват жителите на този и много други градове. Някои не ги забелязват, други се плашат и ги заобикалят, трети внимателно ги наблюдават и се опитват да предвидят реакциите им.

Мариан Гоцев – жител на Горна Оряховица: „Има едно момиче, то е агресивно. Аз бях свидетел тази сутрин, отива в книжарницата и поисква направо: дай ми 30 стотинки за кафе, ако не ѝ дадат, започва да буйства, да хвърля!“
Елена Хинкова – жител на Горна Оряховица: „Те винаги създават някакъв смут, особенно сред децата. Ето сега например там има една жена, дето е седнала, едно дете, ако седне до нея, би получило шок като я гледа!“

Проблемът се задълбочава непрекъснато и хората очакват институциите да вземат адекватни мерки.

Пламен Петров – жител на Горна Оряховица: „Като че ли трябва да се вземат някакви мерки. Болниците не могат да ги поемат, а те все пак преди всичко се нуждаят от лечение!“

Подобна е ситуацията и в областния град Велико Търново. В този блок до скоро живеел млад мъж с установена диагноза и сериозни психични отклонения. Всички обитатели твърдят, че в последните осем години животът им бил ад.

Христо Горсов: „Последният път той излезе с една лейка с нафта, да залива, да пали, с едни тръби, ножове хвърляше... Викали сме много пъти лекари, полицаи, идваха, прибираха, 10-20 дена, най-много!“

Години наред хората писали жалби до институциите, но без резултат.

Христо Горсов: „Аз имах 52 жалби от хора, искаха изселването им. Достатъчно беше само шумовете, виковете, заливанията, нощем хората не можеха да спят. Децата да ти разказват, защото те не можеха да отидат на училище, не можеха да живят спокойно!“

След последното настаняване в Държавна психиатрична болница мъжът починал, а сега в блока живее майка му, която също страда от психиатрично заболяване.

Христо Горсов: „Държавата е виновна, те не са виновни, че са заболели, може да се случи на мен, на теб, държавата е виновна!“

В студиото на "Денят започва" този сериозен проблем беше коментиран от д-р Цветеслава Гълъбова, психиатър. Психиатричната реформа у нас не се случи, тя започна през 2000-година и спря до амбулаторната психиатрична помощ, която е на едно доста прилично ниво, каза тя. Има лекари психиатри, достъпни са всички най-добри световни лекарства, т.е. медицинската част от грижата за амбулаторните пациенти е осигурена, отбеляза тя. Липсва другата част - скъсана е връзката в частта социална грижа, от която тези пациенти безспорно имат нужда. В програмата за 2004 - 2012 имаше много добри идеи, но те останаха на хартия, заяви психиатърката. Предвидени са били дневни центрове във всяка община, в която болните се лекуват и са под наблюдение през деня, докато роднините им са на работа, но това не се е реализирало, коментира д-р Цветеслава Гълъбова.