Той е на 20 години. Преди повече от година даде идеята как да почистим океаните от пластмасовата супа, която сме надробили в тях. Оттогава името му се прочу по цял свят. Но нека все пак го припомним. Казва се Боян Слат и е холандец. Освен това от миналата година е носител на глобалния приз на ООН за вдъхновение и действия за подобряване на околната среда.
Всичко тръгна от TED-инициативата за масово споделяне на находчиви идеи. Тогава Боян беше на 19, но уверено успя да убеди публиката, че решението за почистване на океана се крие в самия океан, тоест в теченията. Младежът твърди, че те сами могат да докарват пластмасовите останки от човешката дейност в плаващи мрежи, разположени на подходящи места и прикрепени към плаващи платформи, които ще се захранват от слънчева енергия. Така пластмасовите частици, които се разлагат с хилядолетия, могат да бъдат събрани бързо и да влязат в повторна употреба на сушата.
Боян Слат: "Никога няма да можем да почистим докрай и последния килограм пластмаса. Но ние се фокусираме в зоните, където има най-голямо струпване на пластмасови остатъци. С нашата система искаме да покажем, че за 10 години можем да почистим близо половината от Голямото тихоокеанско пластмасово сметище."
След признанието на публиката и престижните организации дойде ред за реални действия. След броени месеци системата, разработена от Боян, ще се доказва на практика край бреговете на Япония. Там започва инсталирането на платформите с подводни турбини, захранвани с енергия от слънцето и морските течения - тоест напълно независими и самостоятелни почистващи единици.
Проектът край японския остров Цушима ще действа две години. Ако постигне очаквания успех, той ще даде началото на нещо много по-голямо и амбициозно - почистването на завихрената от теченията пластмаса в зоната между Хавай и Калифорния. Проблем, който се е натрупал до опасни измерения - и за хранителната верига, в която последно звено е човекът, и за икономиката.
Боян Слат: "Учени от програмата на ООН за околната среда са изчислили, че цената на замърсяването с пластмаса е минимум 13 милиарда долара годишно. Така че това е и икономически проблем. Пластмасовите частици и химическите съединения попадат в хранителната верига в океана, а оттам достигат и до хората. Ето защо проблемът засяга и здравето им."
Критиките към метода на младия Слат са насочени към дълбочината, на която действа неговата система. Боян, обаче, твърди, че голяма част от пластмасовите частици се носят близо до повърхността на водата, където ще бъдат разположени неговите плаващи мрежи. Изглежда само практиката може да покаже кой е прав.
Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във
Facebook
и
Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в
TikTok
Намерете ни в
Google News