Българин от старо време – проф. Минко Балкански

Защото всъщност е един млад човек, който никога не се е отказвал да промени света.

Проф. Минко Балкански: „Не ми стига времето за работа. Да, наистина. Знаете ли, възстанових един училищен театър в Нова Загора и там сложихме един голям златен надпис: “Животът е труд!“

На 17 напуска рисковано комунистическа България. На 28 вече е професор в Сорбоната в Париж. Режимът убива неговия брат, родителите му живеят страдалчески. Той не се завръща 50 години.

Когато за първи път идва в родното си село Оряховица, Новозагорско, вече е сред най-известните български физици в света. Забогатял, но никога не забравил трудолюбивите си родители. Посвещава всичко на тяхната памет.

Проф. Минко Балкански: „Трудът беше техният живот, тяхното желание. А сега хората казват: “Ах, отивам на работа... Как тъй? Отивам да си върша работата е съвсем различно“.

- Но изглежда днешният свят иска повече да прави пари, а не да прави нещо, което да е полза за другите?

Проф. Минко Балкански: „Това е голяма глупост, защото парите не са една мярка. Какво могат да измерят парите? Нищо! Един човек се мери с това, което може, какво е направил, какво ще направи, какви са неговите проекти, къде отива. Парите нямат никакво значение. Ами те могат да се изпарят утре, може да изчезнат. Но това, което сложиш в главата си, това, което дадеш на другите, това остава. Това е истинската стойност“.

Затова професор Балкански започнал да се връща в България. Създал фондация на името на своя баща. Години наред подпомага талантливи българи. Не парадира с парите си. Знае как да ги цени и за какво са му нужни.

Проф. Минко Балкански: „Аз го правя, защото срещам хора, които го приемат. Срещам хора, които го желаят това да стане и да работим заедно. Това е моят принцип на взаимодействие. Ние нищо не даваме, нищо не подаряваме. Искаме да работим, за да създадем едно поколение, което да желае да работи, което да има жизненост и интерес към нещо. Аз срещам едно поколение, което е чудесно! От 25 години имаме един конкурс по математика и физика. Всяка година взимаме 4 или 6 деца. Ние не даваме медали, не даваме грамоти, ние казваме: Искаш ли да учиш? Ела! Ти си на наша издръжка до докторската работа, нямаш никакви материални грижи“.

Професор Минко Балкански казва, че не идва да оправя нещата в България, а само да подаде ръка на талантливите. Струва му се, че точно те винаги са сами. Все не може да разбере парадокса да се вайкаме, че напускат талантливите, когато на първите места винаги се изкачват натегачите и връзкарите.

Проф. Минко Балкански: „Те ще се върнат, всички желаят да се върнат, ако имат условия, ако имат един чудесен екип по математика, където да сътрудничат, където да творят. Те са тук, те са на разположение, но всякога, когато сме се опитвали един от младите да дойде, няма място за него в България!“

- Какво е за вас успехът - защото успехът може би е да имаш смислен живот там, където се намираш - т.е. да правиш това, което умееш.

„Успехът... Всяко дете трябва да си намери пътя и да прави това, което иска. Дори родителите му да пречат, той трябва да преодолее това! Аз давам тоя пример: ако искаш да станеш танцьор в операта – отивай, танцувай! Ако баща ти иска да бъдеш зъболекар, ти ще му кажеш: Не татко, аз не мога да гледам в мръсните усти на хората и да им човъркам зъбите цял живот, когато това ще ми е отвратително. Аз искам да танцувам! Трябва да се даде възможност на всяко дете да си намери пътя. Това е целта на нашите летни училища. Да им покажем пътища. И да си изберат... Да ги вдъхновим в нещо, да възбудим интереса им. Тогава ще станат големи хора!"

От 70 години професор Балкански живее в Париж. Синовете му са хора с големи постижения. Единият е във висшия пилотаж на компютърния бизнес в САЩ. Другият има ръководен пост в института „Паскал“ в Париж. И двамата помагат на баща си в благотворителните дела, свързани с България.

Професорът обаче се тревожи за света. За това, че животът в старата Европа бавно и опасно се променя. Че все по-често говорим за война.

Проф. Минко Балкански: „Ние реално сме във война. Ние сме в реална война. Защото има хора, на които нашият начин на живот не им харесва. Ние танцуваме, ние пеем, ние се целуваме, ние се обичаме. Те не искат това, те искат да ни убият. А ние трябва да се съпротивим. Как ще го направим? Като бъдем даровити, вдъхновени и като знаем, че животът е ценен. Животът е да бъдеш полезен да другите. Животът е най-ценното нещо. Когато е благороден, когато даваш, когато даряваш".