Борис Джонсън: Сигурен съм, че българското председателство върви блестящо

Предаване: Панорама

В предаването
Части от предаването
Всички броеве

БНТ: Как фактът, че носите българско име се отрази на живота Ви?

Борис Джонсън: Бóрис? На български как се произнася?

БНТ: Борúс.

Борис Джонсън: Борúс! Борúс! Това промени живота ми: името Борúс. Първото от двете ми собствени имена всъщност е Александър! А второто е Борúс! Родителите ми били студенти, когато майка ми била бременна с мен. Запознали се с много богат човек. Той предложил да плати самолетния й билет от Мексико Сити до Ню Йорк. Казвал се Борúс. И тя обещала да кръсти детето си на него. Борúс. В негова чест. Та затова ме кръстили Борúс. И се гордея много!

БНТ: Но той е бил руснак.

Борис Джонсън: Бил е литовец, май… Не! Руснак е бил.

БНТ: Но първият Борис, влязъл в историята, е българин…

Борис Джонсън: Несъмнено, да. Вие сте имали царе. България е била империя! Разбира се. Цар Бóрис е историческа личност.

БНТ: Да. Той покръства България.

Борис Джонсън: И мисля, че означава нещо свързано със сила, бруталност…

БНТ: Има различни теории. Според една, означава вид леопард!

Борис Джонсън: Какво???

БНТ: Пантера! Леопард.

Борис Джонсън: Ама такъв малък, като оцелот?

БНТ: Не, по-голям! Но, встрани от империята, как един Борис от Лондон се сработва с един Борисов от София?

Борис Джонсън: Срещал съм се с Вашия премиер, разбира се. В Триест се видяхме. И доста добре си поговорихме. Той имаше среща с Тереза Мей в Лондон наскоро. Тереза сподели, че била много приятна. Отношенията между Обединеното кралство и България стават от силни по-силни. Нашият износ за страната Ви расте непрекъснато. При финансовите услуги също продаваме много. И много туристи! Много повече отпреди, 300 хиляди годишно, мисля. Мнозина са – и все повече - са британците, които с голямо желание се местят да живеят тук. Стараят се да станат част от Вашето общество, доколкото могат. За нас е голям късмет, че у нас живеят много прекрасни българи – особено българските студенти, които учат в Лондон и университетите на Обединеното кралство. Май ние сме най-предпочитаната дестинация за българските студенти. Така мисля...

БНТ: Възможно е.

Борис Джонсън: По всяка вероятност. Е, никой няма да оспорва тази статистика сега! Ако е така – а силно се надявам да е – трябва да го задържим и развием.

БНТ: НАТО беше първият съюз в историята, в който България и Обединеното кралство бяха заедно. Виждате ли някакъв геополитически британски интерес към България?

Борис Джонсън: Изцяло! Видяхме как се промени архитектурата на сигурността на нашия континент. За по-добро! Жизненоважно за нас е Обединеното кралство да продължи да демонстрира безусловен ангажимент към сигурността на нашите континентални европейски приятели. Имаме два военни кораба, нали, Саймън? “Ентърпрайз“ и „Дънкан“ ще пристигнат на едно от българските пристанища. Във Варна, мисля. Така демонстрираме ангажимент във военната област… Искаме да покажем, че може и да излизаме от формалните структури на Европейския съюз, но това далеч не означава, че напускаме или намаляваме ангажимента си към Европа. Тъкмо обратното! Искаме да укрепим НАТО. И разбира се – искаме да работим с България. Силен Европейски съюз – и силно Обединено кралство, които да работят заедно.

БНТ: Не е ли ирония фактът, че България на практика бе вкарана в Европейския съюз от Обединеното кралство?

Борис Джонсън: Ох, знам…

БНТ: А сега ние председателстваме Вашето напускане!

Борис Джонсън: Убеден съм, че Вие се справяте много по-добре от нас. Сигурен съм, че българското председателство върви блестящо. Знам го! Голям фен съм на моята колега Екатерина Захариева. Тя работи чудесно.

БНТ: Но вижте иронията! Каква поука ще извлече един утвърден историк и журналист от нея?

Борис Джонсън: Различен процес, различни демокрации. Ние искаме стабилни отношения между силен Европейски съюз и силно Обединено Кралство, обвързани с мощен договор за свободна търговия. И всякакви други партньорства: в отбраната, общата външна политика, сигурност, правосъдие и вътрешни работи, антитероризма, кибервойните. Всичко това можем да вършим заедно. Заедно да следим какво са намислили приятелите на Изток. Нямаме никаква причина да не го правим и да не успеем в плана си.

БНТ: План, казвате. Българското председателство ще бъде ключово за някои от процесите по Брекзит. Има ли британската страна ясен план?

Борис Джонсън: Да!

БНТ: Ама такъв, че Европейският съюз да го приеме!

Борис Джонсън: Да! Вижте двете речи на г-жа министър-председателя. В „Ланкастър Хаус“ и във Флоренция. Те станаха нещо като заветите на Мойсей или Хамурапи! На камък са издълбани. Те очертават посоката в бъдеще – както споменах. Мощно партньорство за свободна търговия. Да купуваме повече от България. И, разбира се, да продаваме. Но също да изградим необходимите структури за сътрудничество на междуправителствено равнище. За да живеят народите в безопасност, да защитаваме Европа и заедно да решаваме общите проблеми.

БНТ: Като един от основните поддръжници на Брекзит, доволен ли сте от резултата?

Борис Джонсън: Интересното е, че британският народ е все така решен да излезе. Въпреки всички врачувания за мъка, продължаваме да постигаме успехи. Казваха, че с решението за Брекзит ще загубим половин милион работни места. А фактите сочат, че разкрихме около осемстотин хиляди нови. Нещо от този порядък. Икономиката ни е все така стабилна; доволни сме. Но трябва нещата да се случват по положителен начин. Ето вчера изнасях реч.

БНТ: Да, слушах я.

Борис Джонсън: В нея се опитах да разясня психологията на Брекзит.

БНТ: Обърнахте се към онези, които са за оставане…

Борис Джонсън: Е, поне опитах. Май съм успял донякъде да стигна до някои хора… Казах, че Брекзит не е ксенофобски акт. Гордеем се, че в Обединеното кралство имаме 70 000 българи. 71 000. Чудесно е за културата ни. Когато бях кмет на Лондон, той беше най-динамичният, най-интересният и най-многообразен град на Земята. По улиците се говореха 300 различни езици. Не сме анти-когото и да било. Става въпрос за демокрация в действие. Историята на нашите суверенни парламентарни институции и независима правна система е много, много дълга. Така искаме и да остане. Така гласува британският народ. И след като е гласувал така, сега ние трябва да намерим решението. То трябва да съхрани най-доброто от сегашните ни отношения с ЕС. В Брюксел казват „Не може и вълкът сит, и агнето – цяло! Избирайте!” А пък аз мисля, че можем да намерим решение; добро при това.

БНТ: Вие много сте писали за славата!

Борис Джонсън: За славата на Чърчил!

БНТ: И за него. Но струва ми се, че сте експерт по славата. Дали обаче живеем в свят, в който слава се печели само с провокация и скандал?

Борис Джонсън: Не! Според мен е тъкмо обратното! Най-велика слава печелят хора - новатори, които създават идеи и разширяват науката. Кому се възхищават хората? Знаете ли на кого се възхищавам аз?

БНТ: На Чърчил.

Борис Джонсън: Освен на Чърчил. Вижте този човек, Илън Мъск. Вижте го! Прати си колата в космоса! Преди пращаха в космоса хора. А той прати колата си! Ето това е въображение, чупене на клишета! То аз не мога даже да си позволя да си купя един от неговите електромобили… Обаче идеята му е фантастична. Та мисля, че днес младежите се възхищават на хората, които намират блестящи решения на световните проблеми. Било то лечение за болест, или нова екологична технология, електромобили, каквото щете. Не трябва… как го казахте?

БНТ: Провокация и скандал.

Борис Джонсън: Провокация и скандал – не!

БНТ: Но помага.

Борис Джонсън: Ами не мисля... Славата… Интересното е, че славата е езическа идея. Присъща на Римската империя. Къде сме сега? Във Вашата столица, античният град Сердика. Вие ми казахте, че император Константин я харесвал. Той решава християнството да стане официална религия на Римската империя; едно от най-важните решения в историята. С това ценностната система на човечеството се променя. Славата става по-маловажна. За разлика от римляните, триумфът на отделната личност се обезценява. По-важно става какво ти можеш да допринесеш за околните. Това е християнското учение. Е, днес има ново пуританско течение: стремежът към лична слава се смята даже за срамен. Хората се възхищават на онзи, който прави добро на другите. Без да е набожен или нравоучителен. Ама така е! Има си и добра, и лоша страна в това. Има връщане назад към политическата коректност, повече, отколкото през викторианската епоха. „Не бива да казваш това или онова“.

БНТ: За първи път чувам, че харесвате политическата коректност.

Борис Джонсън: Не. Не я харесвам. Но добрата страна е, че на света днес се гледа с известна сериозност.

БНТ: Във Вашата книга за Чърчил Вие твърдите, че една личност може да промени историята. Какво искате да промените в историята Вие?

Борис Джонсън: Аз ли? Много бях горд със следното: когато бях депутат, имаше план да се забранят със закон разговорите по мобилен телефон, докато караш велосипед. Аз предотвратих това! Твърдо се наложих. Засега.

БНТ: И това промени историята?

Борис Джонсън: Ама можеше да стане иначе! Все още е законно да използваш мобилния си телефон, докато караш колело.