Добрият самарянин от село Леденик

Темите в предаването:

В предаването
Части от предаването
Всички броеве
Христо Атанасов: Всеки един човек когато се роди и тъпче тази земя, трябва да остави някаква потеря, някаква след в живота си, както лекари инженери, летнци и тъй натакък всеки оствя по нещичко, аз това мога - да ги науча на нещо.

Всичко започнало преди 27 години, когато Христо Атанасов все по-често срещал и се спирал при онези, които всички подминават.

Христо Атанасов: От 90-та година до ден днешен се навъртата такива юнаци – момчета, момичета, бездомни, които търсят уют, търсят някаква утеха, търсят някакво спокойствие и от 90 година до сега минаха много.

Превърнал старата ветиринарна лечебница в село Леденик в приют, в който днес дом намира всеки, който е почукал на вратата му. За да има топла храна на масата той и всички останали най-често чистят сметища и търсят суровини, който продават на пунктовете за скрап. Разказва, че въпреки трудностите никога не отказал да приеме някой в беда, а в последните години дори институциите му изпращат хора, на които те самите не могат да намерят дом.

Христо Атанасов: Всеки един тинейджър, който дойде при мен първата ми работа е да го уча на лъже, да не краде, да не се бие и да го науча на работа. Един, който е дошъл тука, не съм го научил да лъже и да краде.

Възрастова граница тук няма. За някой освен опора и приятел Христо често се превърща и в родител.

Сали: За тези седем години наистина го почувствах като баща, защото като имаш някакъв проблем в семейството обикновено се облягаш на бащата, а в това семейството всички се облягаме на него. Научи ме на работа, помогна ми с училището. Сега пак ми помага със съвсем малките ми мечти да продължа с ученето.

За някои от хората Христо е странник, а други не могат повярват, че в човек може да живее толкова безкористно добро.

Ваня Николова, магазинер: Той не мисли това е живота му, той по друг начин не може. Той много рядко има пари. Това, което успява да изкара, са за това, което е негова мисия. То е като мисия или съдба на знам, но това е живота му – да се грижи за тези деца.

Христо е баща на двама големи сина, съпругата си загубил преди четири години с нея и единствената опора, която има. За себе си не иска нищо, само да е здрав, за да продължава да променя човешки съдби.