Докъде стигнаха светът и България в борбата срещу климатичните промени

Преди 22 години на Световния форум в Рио де Жанейро беше подписан единственият действащ международен договор за намаляване на парниковите газове в атмосферата. Докато светът очаква подписването на ново споразумение, което да сложи краен срок на използването на замърсяващите атмосферата изкопаеми горива, учените към ООН излязоха с поредния си доклад за борбата с климатичните промени.

Докъде стигна светът в борбата срещу климатичните промени и как България изпълнява своята роля разказва репортерът Ивайло Гюров в "Денят започва".

В началото на месеца международният панел по климатичните промени към ООН публикува последния си доклад. В над 5000 страници той събира труда на 830 учени от целия свят. Те поставят целта до 2100 година светът напълно да е заменил изкопаемите горива с възобновяеми такива.

"В новия ни доклад ние потвърждаваме, че климатът наистина се променя заради човешката дейност. Това е най-вече заради изгарянето на изкопаеми горива като въглища, петрол и природен газ", каза Жан-Паскал ван Иперсел, вице-председател на международния панел по климатичните промени (IPCC).

В доклада учените за първи път изказват твърдение, че преминаването към алтернативни източници ще излезе по-евтино на човечеството, отколкото бездействието срещу климатичните промени.

"Има много начини да намалим използването на енергийни източници, чието изгаряне увеличава количествата въглероден диоксид в атмосферата. Това са възобновяемата и ядрената енергия, както и техниката за геоложко съхранение на въглероден диоксид", твърди Жан-Паскал ван Иперсел и добавя: "Това е сложна система, която се използва на места, където се изгарят изкопаеми горива, като фабрики. По време на изгарянето, системата поглъща въглеродния диоксид и не му позволява да излезе в атмосферата. След това тя го транспортира чрез тръби до места, където той се инжектира в земята."

След месец, по време на тазгодишния среща за климатичните промени в Перу, държавите ще могат да представят националните си позиции по въпроса. Какви са все пак очакванията преди срещата?

Отговор дава Георги Стефанов от WWF България: "Няма да претърпи съществена промяна в една или в друга насока. Ще се запази тенденцията, каквато я виждаме през последните две десетилетия, а именно все повече страни като брой да стават по-големи привърженици за глобално юридическо споразумение, което да обхваща страните, да обхваща техните усилия за намаляването на парникови емисии. Трайната тенденция е, че бедните страни, страните, разположени в територии, които вече са застрашени от покачването на световния океан, се явяват и като тези, които полагат най-много усилия. В същото време наблюдаваме, че богатите страни също започнаха през последното десетилетие така активно да отделят финанси да разработват политики и механизми, да се групират. Но като цяло страните като Полша, Австралия, Канада и Русия, не на последно място, са тези които трайно досега нито един път не са си променили своята позиция. Тоест, те се противопоставят на мерки, действия за ограничаването на изменението на климата и най-вече на промяна на световната икономика такава, каквато я познаваме."

За сметка на това, обаче, през тази година САЩ и Китай подписаха договор за ограничаване до 25% на емисиите на въглероден диоксид в атмосферата. А каква позиция заема България в борбата срещу климатичните промени?

"Ако вземем малка България, която допринася с около 1% от глобалните емисии, ние виждаме как сме една от страните, които през последните 2 десетилетия е намалила своите емисии с повече от 50%. Много е важно тук да отбележим, че това не се е случило, защото е имало целенасочени усилия, правителството е работил в тази посока в сферата на законодателството, а точно обратното. Това се е случило по един естествен процес за затварянето на неефективни и силно-замърсяващи предприятия по време на прехода от комунизъм към демокрация", казва още Георги Стефанов.

Именно заради това страната ни се ползва с добро реноме на световните климатични форуми. Как обаче бъдещите български правителства могат да затвърдят тази неволно спечелена добра репутация.

"Ние виждаме вече, че на ниво конкурентоспособност, нашата икономика в голяма степен и нашата индустрия е неконкурентоспособна. Тя все още консумира в пъти повече енергия на ниво брутен вътрешен продукт и на практика нашите предприятия и нашите производства са обречени на фалит от липсата най-общо казано на конкурентоспособност. Именно тук е разковничето на въпроса - кога е правилният момент да направим този преход от конвенционална икономика към ниско-въглеродна икономика, което се базира преди всичко на устойчиво използване на ресурсите, на едно добро планиране, на една висока ефективност и на една промяна на цялата икономика", коментира още Стефанов.

И докато световният политически елит все още не е обединен по въпроса за намаляването на човешката дейност върху климата всеки един от нас може да намали своя отпечатък върху природата, за да има обитаема планета, която да оставим на децата ни.