Двата свята на Турция

Предаване: Панорама, 29.06.2018

В предаването
Части от предаването
Всички броеве

На площад "Таксим" в сърцето на Истанбул, където се издига Паметникът на Републиката от 1923 г., сега управляващите строят една от най-големите джамии в Турция, обвита в десетилетен спор - трябва ли да я има и точно там ли? Паметникът и джамията сякаш ясно ни напомнят великото разделение в Турция - между религиозната всеотдайност и завета на Ататюрк за светска държава.

Аслъ Айдънтъшбаш, старши анализатор в Европейския център за външни отношения: Който и да е президент, той трябва да живее с факта, че Турция е разделена страна. Дълбоко разделено общество. Хората се чувстват заплашени от другата страна.

Съдбоносният, може би, успех на президента Реджеп Ердоган, който спечели и президентските, и парламентарните избори в Турция, е историята на един умело управляван конфликт: между светските, проевропейски, аристократични "бели турци" и религиозните консерватори от вътрешността на страната, които видяха в Ердоган баща на всички доскоро потискани мюсюлмани.

Симпатизант на митинга след победата: Какво искате от Реджеп Ердоган? - Да продължи политиката си да помага на мюсюлманите по света и да подкрепя арабите. Ние всички обичаме Ердоган!

Републиканците, които отчаяно се опитват да съживят партията си, но от години печелят само турското средиземноморско крайбрежие и големите метрополии, на тези избори изгубиха две големи свои крепости - Истанбул и Анкара.

Симпатизант на републиканците: Много, много съжалявам за резултатите. Партията на справедливостта и развитието не е демократична партия.

Съотношението между светските турци и религиозната средна класа е 30:70 в малките градове и 50:50 в големите. В Истанбул площад "Таксим" разделя Бейоглу на два свята. В единия са малките истанбулски улички, прилични на Париж, където млади туркини слушат джаз, а южно са бедни квартали с модерни болници и джамии, където жените са забрадени, а привързаността към Ердоган е фанатична.

Гергана Брънзова, живее в Истанбул: Това е преходен период и историческо време, което живеем. Аз специално настръхвам, защото виждам, че всичко това, което Кемал Ататюрк е изградил, съградил, в момента се променя, въпросът е как.

Гергана живее от години в Истанбул, но с течение на времето вижда как свободата се отдръпва.

Гергана Брънзова, живее в Истанбул: Изчакваме да се адаптираме и да продължаваме да живеем с промяна.

Реджеп Ердоган, обаче, не е пълен победител. Той спечели изпълнителното президентство, но партията му загуби самостоятелно мнозинство. Хората в Турция искат той да продължи да бъде лидер, но не харесват партията му, според анализатори.

Барчън Йънанч, в. "Хюриет дейли нюз": Господин Ердоган е създал персонална лоялност към себе си. Той има огромни лидерски качества и това му помогна да постигне по-висок резултат в сравнение с неговата Партия на справедливостта и развитието, която загуби доста гласове. Електоратът изпрати ясно послание към г-н Ердоган: "Ние все още те подкрепяме, но имаме проблем с твоята партия и как я управляваш". Така че тези резултати са смесено послание именно към Ердоган от неговия електорат. Привържениците му са наясно с проблемите пред страната: с икономическите проблеми, не подкрепят присъствието на сирийските бежанци, има още много такива несъгласия. Но въпреки тяхното недоволство, гласуват за него, защото тук роля играе и т.н. "психология на футболния фен": когато си несъгласен с мениджъра, не напускаш веднага отбора си.

Именно обезценената лира и инфлациноният курс на турската икономика, задвижвана от мащабно строителство, но жадна за чужди инвестиции, разцепи и двата лагера - и на републиканците, и на религиозните консерватори. Противоречивото решение на Ердоган да сложи ръка върху лихвената политика на централната банка допълнително изплаши и външните инвеститори, и електората му.

Аслъ Айдънтъшбаш, старши анализатор в Европейския център за външни отношения: Доскоро турците смятаха тероризма за проблем номер едно, но сега е икономиката. Въпросът е - въпреки че икономиката е най-важният проблем, на кого вярвате да я управлява? Тезата на опозицията е, че ако няма върховенство на закона и демокрация, ако дадем властта в ръцете на един човек, няма да имаме добре развита икономика и всички в крайна сметка ще обеднеем. Управляващите казват: "Вижте, може да не сме перфектни, но имаме най-много опит в управлението на икономиката, не вярвайте на другите, защото те нямат опит, а времената са трудни и никой не може да си позволи лукса да губи време. Затова - дръжте се с нас".

И управляващата партия успява добре да продаде посланието си.

Аслъ Айдънтъшбаш, старши анализатор в Европейския център за външни отношения: Не мисля, че някой в Турция е щастлив от факта, че има журналисти в затвора или че върховенството на закона е в ужасно състояние. И в двата лагера има хора, осъзнаващи простичкия факт, че демокрацията в Турция е счупена. Въпросът е, че ПСР успява да предаде на своите избиратели следното ключово послание: "Демокрацията ни е счупена, но има по-важни неща. Целият свят почти е срещу нас, имаме външни врагове, сред които и Европа, и сега не можем да поемаме риск. Демокрацията не ни е топ-приоритет". Целият този дискурс за външни врагове е всъщност извинение за въвеждането на едноличен режим.

С новата президентска система Реджеп Ердоган съсредоточава в ръцете си власт, каквато преди него е имал само бащата на републиката - Мустафа Кемал Ататюрк.

Аслъ Айдънтъшбаш, старши анализатор в Европейския център за външни отношения: Ще има много трудности. Консолидацията на властта създава и съпротива. Колкото по-силно е правителството, толкова по-обединена и силна става опозицията. Тези предизвикателства не са лесни.

Според президента Ердоган, демокрацията в Турция спечели.

Реджеп Ердоган, президент на Турция: Победителят на тези избори е демокрацията, нашата нация. Всички 81 милиона граждани на тази страна са победителите. Благодаря на всички, които отидохте до урните в днешния фестивал на демокрацията, който имаше най-високата активност в нашата история.

Опозиционният кандидат Мухарем Индже, признавайки резултатите и коментирайки новата президентска система, заяви "всички заедно ще платим цената за това".

Мухарем Индже, Републиканска народна партия: Новият режим е заплаха за Турция. Сам по себе си това е проблем на оцеляването - един човек да ръководи държавата и партията си и да съсредоточи в себе си изпълнителната, законодателната и съдебната власт. Това е огромна заплаха за Турция. Лично ще изпитаме това и, за съжаление, всички заедно ще платим цената.

Двата свята в Турция сякаш остават непримирими.