Екзархията в Истанбул сплотява българската общност

На 28 февруари 1870 година османският султан Абсул Азис издава ферман, с който узаконява обособяването на българска църковна екзархия, като независима от Цариградската патриаршя. Така екзархията е призната за официален представител на българите в османската империя. И до днес в екзархията ни в Истанбул се пази копие на фермана за независимост.

Кириако Лязе, представител на българската общност в Истанбул: Този е един екземпляр. Оригиналният е в София. Той е на три езика – на османски, на гръцки и на български.

Сградата на българската екзархия е строена изцяло по европейски стил и образец.

Кириако Лязе, представител на българската общност в Истанбул: Сградата на екзархията е построена като един османски конак. Там живееше главният секретар, главният мабей. Той построи този конак за неговата малка дъщеря, която живееше в Швейцария и дойде на три години. Тази екзархия е построена по европейски стил. Няма помещения само за мъже или харем само за жени.

Две знатни турски фамилии, свързани с османския двор, са спорили за придобиването на конака. Българската общност и екзарх Йосиф обаче успяват да се преборят и да откупят сградата, която се превръща в екзархийски дом, разказват ни днес българите в Истанбул.

Кириако Лязе, представител на българската общност в Истанбул: Султанът - тогава Абдул Азис, дава фермана, дава позволението нашите българи да купят езкархията и да стане духовен център. Предишната българска екзархия беше в квартал Ортакьой. Сега се употребява като студентски дом. Обаче ние я дадохме на съд и си търсим правата. Може пък някой ден да ни се върне. Както ни се върна в квартал Шишли голямо място и сега започна един строеж за нашата общност.

Отново по съдебен път българската общност в Истанбул ще се опита да си върне собствеността и върху някогашната българска болница. И до днес обаче екзархията ни в Истанбул е мястото, което събира и обединява сънародниците ни в някогашната столица на три империи. Наред с българите към службите все по-често се присъединяват бесарабски българи от Украйна и Молдова.

Кириако Лязе, представител на българската общност в Истанбул: Всяка неделя сме в екзархията. Сутринта, разбира се, се черкуваме в църквата. Аз пея в певницата. Дирижирам колкото мога църковния хор. От дълго време – над 60 години пея в този хор.

Средище за българите и българската църковна и просветна история е и българският метох. Знаковата за Възраждането сграда се намира на Златния рог - срещу прочутата желязна църква „Св. Стефан“. Метохът бе възстановен през миналата година и днес е превърнат в музей. Някога това място е било едновременно приют, семинария и българско училище. Тук са се срещали нашите преселници в Цариград и са се издавали над 20 вестника. Сред реликвите в метоха е и купелът от църквата „Св. Стефан“, в който се е извършвал водосветът за Богоявление.

Кириако Лязе, представител на българската общност в Истанбул: Хубаво тържество, много народ. После народът идваше тук и се черпехме. И аз черпех ликьор и шоколад.

Днес тема номер едно за българската общност в Истанбул е реставрираната Желязна църква. Церемонията по откриването на обновения храм ще е на 7 януари. През 2018-а той се отбелязват 120 години откакто е осветен.