Гробницата край Свещари. Кой е погребан в гробницата с кариатидите?

35 години след като гробницата с кариатидите и 30 след като ЮНЕСКО призна свещарската гробница за световно културно наследство все повече данни клонят към тезата, че там е погребан гетският цар Дромихед и съпругата му, дъщерята на Лизимах. Гробницата продължава да фокусира вниманието на учени от различни страни, а в "Денят започва" репортерът Мария Чернева ни среща с откривателката на гробницата - Мария Чичекова и с нейния ученик проф. Тотко Стоянов.

23 века назад... Необозримо далеч... Но преди 35 години тя отваря една врата към времето на славни тракийски владетели, равни на наследниците на Александър Велики. Мария Чичекова ръководи разкопките на Севтополис, по-късно я викат да изследва могилите на Свещари. В една от тях геофизичните изследвания подсказали наличието на голяма гробница.

Мария Чернева: Очаквахте гробница голяма, ама кариатиди очаквахте ли?

Мария Чичекова: Не, изобщо за първи път тука кариатиди намираме. Бяхме много изненадани, защото не очаквахме такова чудо архитектурно, скулптурно и живописно. И даже първо не вдигнахме очи нагоре, за да видим рисунката - всичко гледаше на земята, за да не се изгуби някоя находка. И накрая тук най-много на това се изненадахме - на рисунката.

Дълго време само гадаели кой е погребан тук. Със сигурност е цар, но кой? А после се понатрупали още археологически данни, изследвали скелетите, започнали да разчитат символите в гробницата и сега смятат, че имат отговор.

Мария Чичекова: Ние предполагаме, той е известен по това време един гетски цар, почти по същото време на Севтополис - Дромихайтес или Дромихед, за който Диодор пише, че се бие и се бори срещу Лизимах. Обаче Дромихед го пленява завежда го в резиденцията си, града си и го държи пленник.

Диодор казва и името на града - столицата на гетите Хелис. Град до некропола е открит, явно голям и важен център, според изследователя му проф. Стоянов. И по всяка вероятност е именно Хелис.

Проф. Тотко Стоянов - изследовател на Хелис, СУ: Щеше да е сигурно, ако имаше надпис.

Мария Чичекова: Ама ще излезе при тебе, ... само чакам надписа.

Проф. Тотко Стоянов: Тези макар и косвени факти са доста силни доказателства.

Мария Чернева: Това да си победил Лизимах е голяма победа и повод за хвалба. Тука има ли нещо?

Проф. Тотко Стоянов: Това е хвалбата, той се е самопредставил като равнопоставен на наследниците на Александър. По голямо самочувствие и самопредставяне от това?!

Мария Чернева: Как се е представял?

Проф. Тотко Стоянов: С портрет, с тези елементи, които само неговите наследници са могли само да носят.

Мария Чичекова: Имаме горе на главата му, зад ухото рог, който се използва при монетите на гръцките царе след Александър.

Проф. Тотко Стоянов: То излиза, че е бил в крак с времето. Той е знаел как се представят и по друг начин те изявяват своите претенции да бъдат наследници на Александър.

Мария Чичекова: Той Лизимах няма да даде дъщеря си на случаен човек.

Проф. Тотко Стоянов: Да.

Мария Чернева: Сигурни сме, че това е дъщеря му там?

Проф. Тотко Стоянов: Антропологическият анализ най-общо подкрепя идеята за Дромихед и неговата млада съпруга, която е с медитериански черти т.е. тя може да бъде македонска принцеса.

Мария Чичекова: Интересното е, че Севт е много известен на Диадор, а столицата му Севтополис не я споменава и не е известна. Тук казва Хелис.

Проф. Тотко Стоянов: Защото Лизимах е бил доведен с армията си в Хелис.