Къде е Стената?

„Преминаването през всички Контролно-пропускателни пунктове на източногерманските граници се разрешава веднага.”

Това съобщава световната новинарска агенция Ройтерс. Часът е две минути след 7 вечерта. 25 години преди този репортаж. Сега хиляди журналисти – от Мексико до Тунис дойдоха в Берлин, за да покажат балоните на мястото на Стената.

"Тротоарът е бил в Западен Берлин. Самите къщи с фасадите са били в Източен Берлин. И когато се затваря на 13 август през нощта Стената, хората, които остават в тях са в Източен Берлин. Много са успели да избягат, скачайки през прозорците и падайки на този тротоар, и вече поемайки на Запад", спомня си Милен Радев.

Преводачът Милен Радев и неговата съпруга - източноберлинчанка живеят на две преки от тук в годините докато Стената съществува. В навечерието на Нова година идвали с чаша шампанско, за да гледат към Западен Берлин.

"Интересното за тези къщи, спомням си, че бях единствените, на които се заключваше входната врата, защото хората, които живееха вътре, нямаха право да приемат гости. За да ти дойде някой на гости, трябвало да подадеш молба, да ти дадат открит лист", обясни Радев.

"И имаше наблюдение от наблюдателните кули и човек се чувства несигурно, защото ей така следят, следят", добави Доротея Радева.

Историята на една снимка става като афиш, залепен на част от Стената, която минава по Бернауерщрасе. Възрастна жена се опитва да скочи от третия етаж. В този момент в апартамента й влизат граничарите и започват да я теглят отгоре. От долната страна се пресягат гражданите на Западен Берлин да й помогнат да избяга.

На километри от Бернауерщрасе от западната страна на Стената живеел Ернст Майнхард. В този блок на 15 етаж. Роден в Румъния, но вече четиресет години - западноберлинчанин.

"Имахме два балкона - единият гледаше на изток, а другият - на запад. И от източния балкон виждахме прекрасно какво се случваше между двете стени на 200-300 метра от тук. Можехме да видим всяко движение на патрулите. Особено добре мога да си спомня един стар Трабант от другата страна на стената - неподвижен в продължение на години. И когато и да излизахме на балкона, и да поглеждаме към Източен Берлин, този Трабант си стоеше там, все така неподвижен - защо, така и не разбрах", сподели журналистът от "Дойче веле".

Отиваме пеша до мястото, откъдето е минавала стената в тази част на града. Навярно тук някъде е зимувал и старият Трабант, за който ни разказва Ернст.

Последната гара на Източен Берлин - Фрийдрих Банхов е един от символите на разделението в Германия. Тук Стената минавала директно през сградата и разделяла посоките, в които имали право да пътуват източно- и западноберлинчани.

"Тук се извършваше разделението на хората, разделянето на семейства, на приятели, на любовни двойки. Когато единият от тях отиваше в Западен Берлин, никога не се знаеше, ще може ли пак да дойде, ще му разрешат ли на този човек да се върне пак", коментира Доротея Радева.

Разрешение да пътуват до Западен Берлин, обаче, имали пенсионерите. Затова източноберлинчани мечтаели да навършат заветните 60 години.

"Имаше семейства - гледат западни списания, западна телевизия, човек знае на запад всичко блести, изглежда по-хубаво, и аз искам да имам нещо. И поръчва на бабата - айде донеси ми една играчка или някакви хубави чорапогащи, или модерна техника. И сега бабата откъде ще разбере точно кои са желанията? И според мен, на връщане понякога имаше и разочарование", разказа Доротея.

На 9 ноември най-тихо е в затвора на ЩАЗИ. И тогава. И сега. Преди – заради режима, днес – защото вече е музей. Оттук до 1989 г. са преминали близо 20 000 хиляди политически затворници. Това са били само политически затворници. Например хора, които са искали да избягат от ГДР или просто критикуват системата. Много от хората тук са от онези, опитали се да избягат от Източен в Западен Берлин, прескачайки стената или като преплуват река Шпрее.

Затворниците нямали право да се срещат. Взимали книги от библиотеката на затвора и подчертавали думи като свобода. Така общували. Всеки затворник е имал свой следовател и е бил наблюдаван ден и нощ. Дори когато не е нужно.

"От тук надзирателите са наблюдавали затворниците на всеки 15 минути дори и през нощта. Затворниците е трябвало да спят в точно определена поза. По гръб с лице към вратата и с ръцете надолу", обясни Андре Кокиш – представител на музея "Геденкщете Берлин-Хоеншьонхаусен".

Агентите на ЩАЗИ днес нямат право да работят в държавна служба, но не са и съдени.

Детлеф Щайн изследва комунистическото наследство на Източна Европа. Срещаме го в някогашната централа на германската държавна сигурност. Град в града, в който за ЩАЗИ работели близо 8000 служители. През ’89 Детлеф участва в щурма срещу службите.

"Участвах в различни опозиционни групи в Източен Берлин, активни в периода между ’84-та до ’89-та година. И после бях сред съоснователите на Нов форум, което е нещо като вашето СДС по онова време. Нашата роля като граждански комитет беше да разформироваме Министерството на държавната сигурност, да отворим документите, да видим кои са били жертвите на преследване, на подслушване, кой е шпионирал и как всичко това да се обясни на хората", коментира Детлеф Щайн.

В някогашното централно управление на ЩАЗИ няколко сгради съвсем са замлъкнали. Реставрират ги. Седем неправителствени организации преглеждат архиви и изучават комунистическото наследство. Българската следа е в тази стая. Женен за българка, Детлеф Щайн ни показва най-богатата сбирка извън пределите на България от пропагандна литература, политически биографии и периодичен печат.

"Имаме тук една част от нашата библиотека на български език – за проблемите на България, за най-модерната част - от промяната досега, имаме една много богата колекция на български, една част на английски или на немски", отбеляза Щайн. "Тук са само книги от Държавна сигурност. Тези са книги от старото време в България. Тези книги от Тодор Живков са вече на 35 години", добави още той.

В бившата централа на ЩАЗИ днес намират подслон и вестниците на българския преход. Който се интересува, идва и чете. А родено с любопитство е новото поколение и на изток, и на запад. Разделя ги само начинът, по който техните родители си спомнят миналото.

Попитахме събеседниците си дали са имали усещането, че стената някога ще бъде съборена.

"Аз, за съжаление - никога. И не хранех никакви надежди, защото това беше прекалено дълъг срок. Не бяха 5, не бяха 10, не бяха 15 и дори 20 години. Просто много дълго аз живеех с тази стена, която винаги ми правеше едно чувство тягостно, или като че ли ми е по-малко обемът за дишане", отговори Доротея Радева.

"Имахме фантастичен живот тогава в Западен Берлин. Стандарт на живот и свобода, каквито бих казал нямаше дори след обединението", каза от своя страна Ернст Мейнхард.

"Още мога да разбере кой идва от Западен Берлин и кой от Източен. Още в самото начало ние казвахме ние, а нашите съседи казваха – аз", коментира Радева.

Днес Берлин не е разделен със стена. Но е белязан завинаги. Горбачов дойде, за да предупреди, че светът е изправен пред нова Студена война. Пинк Флойд се събраха за последен път. Балоните полетяха тихо над контурите на разделението. И се спукаха във въздуха, в който се диша без страха от паспортен контрол.

Автор: Ася Методиева