"Политически некоректен" - холандският писател Херман Кох

Книгите му са "извън правилата". Пише за неща, които трудно се казват на глас, а всички си мислят.

Трябва ли задължително да си нещастен, ако си сам, или да доказваш, че си жив като скачаш от самолет? Толкова ли са добри нормалните хора, биологичните ресторанти, модата да осиновяваш сирачета. Вероятно много хора са познали мислите си. Той се е осмелил да ги сподели с целия свят.

Херман Кох

Катя Тодорова, репортер:

- Мисля, че вашите книги не са политически коректни...

Херман Кох:

- Да!

Катя Тодорова, репортер:

- Критикуват ли ви понякога за това?

Херман Кох:

- Да, понякога. Хората с така нареченото "правилно поведение" никога не харесват опозицията. Те винаги са политически правоверни. След като написах своя роман "Вечерята", в който говоря по различен начин за биологичните ресторанти и осиновяванията, някои се разгневиха. Но по реакцията на читателите разбрах, че са изпитали облекчение от появата на една книга, в която героят изрича мислите им на глас.

Катя Тодорова, репортер:

- Но защо всички са толкова политически коректни в наше време?

Херман Кох:

- Не зная как седят нещата тук, но в Холандия това е някакво ново табу. Преодолели сме какво ли не. Вече не сме расисти, не сме такива или онакива. Сега, обаче, се е появила автоцензурата. Вече не е разрешено определени неща да бъдат казвани на глас. Всички знаят, че така е прието, такъв е етичният кодекс на обществото.

Катя Тодорова, репортер:

- Вярвате ли в традиционните ценности, г-н Кох?

Херман Кох:

- Не, не вярвам! Според мен ценностите всеки човек открива сам. Не е задължително някой да възприеме всичко от културната среда, в която е роден.

Катя Тодорова, репортер:

- От кой вид фалш се страхувате най-много?

Херман Кох:

- Не се страхувам от фалша. Разпознавам го много бързо. Когато някой ми обяснява нещо, аз веднага усещам какво в действителност си мисли. Да вземем за пример политиците. Ако аз съм политик и вие ми зададете критичен въпрос, първата ми реакция ще бъде да се усмихна и да кажа: "О-о, много интересен въпрос!" Обаче всъщност ще бъда нервен и вие ще го разберете. Политиците носят много повече отговорности от обикновените хора. Когато видя политик, който още се обяснява защо все още се строи линията на метрото, когато тя е трябвало да стане готова преди 5 години, веднага ми става ясен. Този вид фалш е толкова прозрачен, че ме отегчава.

Интересът към книгите на Херман Кох се е пренесъл и в киното. Най-известният му роман "Вечерята" вече е филмиран. Режисьорски дебют по нея ще направи и актрисата Кейт Бланшет. Изглежда всички са изкушени да филмират тайните мисли на неговите герои. Две семейни двойки, които, до като седят в невъзможно скъп ресторант, решават бъдещето на "добрите си дечица". Двама 15-годишни младежи, които убиват бездомник, защото им пречи да ползват банкомат.

Катя Тодорова, репортер:

- Защо решихте да разкажете историята за двете момчета и техните семейства. Питам се срещали ли сте тези момчета по улиците в Холандия?

Херман Кох:

- Взаимствал съм истински случай за две деца, извършили същото. Това стана в Барселона преди десетина години. По онова време бях там и видях случая по телевизията. Момчетата не бяха извършили престъплението с умисъл. Просто се забавлявали. Дори не са били пияни или надрусани. Обикновени момчета от средната класа. Видях записите по телевизията и бях шокиран. Те изглеждаха добре. Можеха да бъдат и моите деца. Отзвукът сред обществото беше огромен, защото не принадлежаха на някое рисково малцинство, не бяха част от банда с кожени якета, вериги и кубинки. Те изглеждаха нормални. Именно това ме подтикна да пиша за тях. За онова, което бих направил, ако аз бях баща на едно от тези момчета.

Катя Тодорова, репортер:

- Питам се тогава какво мислите за добрите и лоши хора - защото понякога огледалото може да показва един и същи човек?

Херман Кох:

- Винаги съм се стремил да не разделям хората на добри и лоши. Добрите хора понякога вършат лоши неща с добри намерения. Истински лошите понякога казват неща, на които можем да отвърнем с разбиране. Аз се интересувам от мотивацията на хората. Интересува ме дали, когато извършат нещо лошо, ще се опитат да го прикрият или открито ще си признаят. Дали само замислят или наистина извършват лоши постъпки. Има несъмнено лоши хора. Може да са само 1 процент, но може много да навредят. Но все пак аз съм оптимист за хората.

Катя Тодорова, репортер:

- Във вашата книга казвате, че щастието винаги си е самодостатъчно. Наистина ли мислите така?

Херман Кох:

- Да, така е. Казах го по отношение на двойките. Хората са си самодостатъчни, когато са щастливи. Когато двойките се карат или са отегчени един от друг, те се нуждаят от компания. Това съвсем не означава, че една щастлива двойка не може да излиза с приятели. Но те винаги са си самодостатъчни. Това важи и за отделните хора. Когато човек е щастлив и се чувства добре със себе си, той не скучае никога. Когато трябва да чакам на летището или някой влак, дори да има закъснение никога не се плаша. Напротив, това е много подходящ начин да лентяйствам. Понякога даже се радвам, че има закъснение.

Катя Тодорова, репортер:

- Защо толкова много хора напоследък се нуждаят от социалните мрежи или Интернет, за да се почувстват важни хора или значими?

Херман Кох:

- Това е погрешно. Не трябва с нищо да се прекалява. Дори с четеното е така. Не бива да приключите с една книга и да започнете следващата. Нужно е да поседите на дивана, във влака или автобуса и да не четете, а просто да мислите. Някои хора са склонни да се отегчават. Нужно им е да скачат от самолети или да карат кану, за да се почувстват живи. На мен също ми харесва да карам кану по бързеите, но ще бъда също толкова щастлив, ако лежа у дома на дивана и не правя нищо.

Херман Кох обича да разбива клишетата. В житейската си биография има епизоди като журналист, актьор, пишещ човек. Получил е много критики, но и наградата на читателите. Понякога човек извървява различни пътища, докато се намери.

Катя Тодорова, репортер:

- Какъв предпочитате да бъдете – актьор, журналист или писател. Къде е вашето място?

Херман Кох:

- Най-добре се чувствам единствено като писател. Бил съм актьор, но това стана случайно. Не знаех, че мога да играя, просто го направих. Някои ми казваха, че се справям добре, макар никога да не съм посещавал актьорска школа. С журналистика се занимавах 15 години. Пишех статии за вестници и списания, формирах мнения. И с това приключих. Сега съм щастлив. С удоволствие чета вестник отстрани. Вече знам, че в една книга мога да опиша всичко - да има противоречия, дебат, сблъсък, спречкаване. Писането на книги ми е най-присърце, защото ми дава свобода.