Мъж гледа сираци

В предаването
Части от предаването
Всички броеве

Мъж от великотърновското село Леденик вече двайсет и две години приютява в дома си деца и младежи без родители и без дом. В момента Христо Атанасов дава подслон и храна на 30 сираци. Освен, че им помага да оцелеят, той ги учи да не крадат и да не лъжат, а да изкарват парите си с честен труд. Как се справя благодетелят разказва в "Денят започва" Антоан Стефанов и оператора Пенко Димитров.

Най-големият благодетел във великотърновско се казва Христо Атанасов и живее в село Леденик. Повече от двайсет години мъжът се грижи безвъзмездно за десетки изоставени деца. Христо нарича себе си многодетен баща и е щастлив, че е дал урок за живота на деца и младежи без родители и дом. Дължи хиляди левове на банки, магазини и приятели, но и през ум не му минава да се откаже от благородната си мисия.

Христо Атанасов: „Значи от 92-3-та година се занимавам с каузата за приютяване на такива деца, излезли от СПЗ-та и не могат да се справят сами в живота и се мъча по някакъв начин да ги стабилизирам, да им дам насока в живота и което може да тръгне по своя път му давам насока да тръгва, което не може - остава при мен. От 2007 година досега ние просто не можем да мръднем една крачка напред.“

С голяма тъга господин Атанасов споделя, че в момента условията за живот са ужасни. До миналата година голяма част от по-големите деца са успявали да си намерят работа, но от тази година никой не работи. В голямото му семейство живеят и няколко деца с увреждания.

Христо Атанасов: „Постоянно в мизерии, постоянно в борчове, нищета, постоянно с някакви знания с нещо и просто не можем и една педя да тръгнем напред.

От никъде за нищо не стига! Дори за един балатум, ние не можем да отделим средства да си вземем да имаме елементарните условия за живот. На магазините сме заборчнели до гуша, отвсякъде сме откъснати.“

През годините Христо Атанасов е възпитавал децата да изкарват парите си с честен труд, за да могат да почувстват тежестта на лева и на хляба, но в момента е готов на всичко, за да имат поне с какво да се прехранват.

Христо Атанасов: „Дори антиките, които за годините съм събирал от сметището на Велико Търново. Готов съм да ги продам само и само да оцелеем, защото ние вече шести ден нямаме хляб, караме на плодове, караме на зеленчуци, караме на диета.“

Въпреки че достойният българин не знае как ще свързва двата края е готов на всичко, за да види децата си успели в живота. Категоричен е, че ще продължи да им помага, докато е жив.