Музикантите и свободата - група Джереми

Таш Колев: Това дори е проблем за нас, да си го кажем в ефир, и ни се случва всеки ден.

Красимир Тодоров: Най-фрапантният случай беше като подгрявахме „Куин“ в София. Свирихме пред 20 хиляди души и наши приятели, които са били в публиката, чули да казват, ама това наистина ли е българска група!?...

Заедно са „Джереми“. Поотделно са Таш Колев и Ерсин Мустафов. Приятели от детството в Каварна. Остналите пристигат по своите житейски пътеки по-друго време. Росен Ватев, Красимир Тодоров и Емилиян Бонев - момчета, които си представят свободата като живот с нещо, което обичаш. Не си щадиш сърцето за него. Дори когато е трудно.

Ерсин Мустафов: Човек няма значение какво прави. Дали ще се занимава с някаква форма на изкуство, дали ще сади домати, дали ще лови риба или ще прави пътища. Ако иска да го прави, в своя път ще срещне трудности, ще иска да се откаже, ще преминава през всякакви перипетии обаче в крайна сметка важна е крайната цел. Ако те удоволетворява, няма значение, че срещаш трудности.

Росен Ватев: Първо трябва да се изправиш срещу огледалото и да кажеш:“Да,искам да се занимавам с това. Искам да го правя по най-добрия начин и ще дам всичко от себе си". Трябва да си наясно със себе си, да си наясно, че има трудности и после това става като една дълбока основа в теб. И ти става по-лесно да останеш чист към това, което правиш, особено ако се занимаваш с изкуство.

Таш Колев: Никога не сме се предавали, никога не сме казвали: "добре сега ще направим някакво парче, защото това е модерно!" Никога не сме мислили по този начин, а правим това, което смятаме, че е модерно, стойностно и готино и се оказва, че не малко хора започват да го харесват.

Красимир Тодоров: Освен да обичаш това, което правиш, е много важно да правиш това, което обичаш!

Съдбата ги е пощадила от лесната слава. Чак когато се покрили с горди белези разбрали, че са станали популярни сред хора от тяхната порода, които слушат тяхната музика в кемпера край морето, седнали със слушалки на тревата или на откритите сцени където единственият лукс са кецовете и звездите под небето.

Красимир Тодоров: В крайна сметка музиката е обмен на енергия между нас и между хората. Когато ние сме искрени и правим музика със сърцето си това, което харесваме, се появява и една прослойка от хора, които я харесват абсолютно истински.

Росен Ватев: Това, че сме в България не ни е попречило да подгряваме "Куин", да правим турнета на Острова и навсякъде в Европа. Получавали сме покани и отвъд Океана. Така че, мрежата е глобална, нещата като информация много бързо пътуват от една до друга точка и не смятам, че непременно трябва да се намираш в центъра на рокендрола, за да правиш тази музика. Според мен даже е по самоотвержено да останеш там където си предопределен, там където си роден. И да направиш нещо...

Емилиян Бонев: Перфектният ден понякога е да си сам, понякога е с хубави хора, но ако си с нагласата, че е такъв ще го имаш.

Ерсин Мустафов: Да си щастлив с това, което си и това, което правиш, е най-важно в крайна сметка, а не колко богатство ще натрупаш, колко ще суетничиш по тези изкуствени критерии за щастието, което в този материален свят повечето хора са възприели. Според мен човек може са сади цветя и това е достатъчно. За нас е достатъчно да бъдем добри музиканти и да правим музика, която ние харесваме, да сме на път, да имаме много концерти, да срещаме нови хора.Това ни прави щастливи.

Росен Ватев: Ако ти съумяваш да бъдеш с всеки изминал ден по-добър човек от вчера, а това никога не е лесно, да правиш малки победи срещу себе си, да знаеш кое е лошо и да успяваш да го превъзмогнеш. Това е най-смисленото чисто човешки, което можеш да направиш тук.

Ако си добър в нещо, такъв си навсякъде.Където и да се намираш. Скоро тук ще направят акустичен концерт. Обещали са да спазят наредбата за шума. Останалото ще е изненада. И това е най-хубавото на живота.