Вук Драшкович, Сърбия и обърнатата география

Предаване: Панорама, 27.07.2018

В предаването
Части от предаването
Всички броеве
Вук Драшкович: „Ето една причина за кървавата война от 90-те: Комунистическият режим криеше големите престъпления от Втората световна. Криеше геноцида над сръбския народ от страна на хърватските нацисти-усташи; криеше и комунистическите престъпления. Ако криете и даже награждавате престъпниците с ордени, то Вие изграждате у народа съзнанието, че злината си струва. Че тя е голямо юначество. Това е темата на моите романи.“

После Вук се впусна в политиката. През 90-те той бе царят на площадите, срещу режима на Слободан Милошевич. Арестуваха го, мъчиха го, съблазняваха го с постове. Опитаха да го убият в два атентата. Раниха го, убиха четирима негово сътрудници, включително брата на жена му. Но той твърдо държеше на своето: съюз с Европа и Запада.

Вук Драшкович: „През 96-та демонстрирахме 3 месеца. Заедно със Зоран Джинджич и Весна Пешич предвождах 300 000 протестиращи. Цял час се точехме покрай Американското посолство. И цял час отекваха възгласите “USA, USA”. Това беше настройката на тази Сърбия, която предвождах. Днес не мога да събера и 5000, който да викат USA. А ако събера 300 000, ще освиркват.“

През 2000 Милошевич пада, а Драшкович става за кратко външен министър. Но тъкмо с победата на прозападните сърбите разлюбили Запада.

Вук Драшкович: „Знаете ли колко е абсурдно? След падането на Милошевич започна антиамериканската пропаганда на неговите служби за сигурност, които не бяха пипнати… Всеки ден четеш таблоиди, гледаш най-гледаните телевизии - и виждаш невероятни истории. Че сръбският народ си е седял ей така, безпомощен. Били сме някакви калугери. И изведнъж ни напада усташка банда, муджахидинска банда, напада ни Ватиканът, Америка и НАТО. А ние сме абсолютно невинни! Само сме реагирали в самоотбрана.“

Навремето го наричаха националист. Но той казва, че е сръбският Йеремия. Критикува недостатъците на своите, не жали дори сръбския мит за Косово.

БНТ: Мислите ли, че Косово е завинаги загубено за сърбите?

Вук Драшкович: „Е, не знам какво е “завинаги”. Накрая ще бъде загубена и планетата, и Слънчевата система, и Вселената ще пропадне. Да не мислим фаталистки. Просто Слободан Милошевич, след всичките си кървави войни, провокира още една - с НАТО. И я загуби. Сърбия подписа изгонването на сръбската държава от Косово. Трайно! Трайно! … Но дори да нямаше война или подпис: може ли Косово да бъде в Сърбия без хората, живеещи в Косово? Трябва обаче да имате и разбиране за болката, която чувстваш след загубата на крак или ръка. Дълго след това болният няма усещането, че органът е загубен. И търпи болката.“

Той беше монархист, но не хареса краля. Възпя кралска Югославия, но не я възкреси. Хвърли стрели по социалистическа Югославия, въпреки че не искаше да я убие. Накрая оплака смъртта й в книгата “Кой уби Катарина”.

Вук Драшкович: „Ама ние за Вас по времето на комунизма наистина бяхме Запад!“

БНТ: А сега?

Вук Драшкович: „Сега не сме Ви Запад. Сега сме Ви тогавашният Изток! Днес малко обърнахме географията.“

БНТ: А могат ли българите и сърбите да се намерим на европейския път?

Вук Драшкович: „Ама Вие се намерихте. Вие сте в Европа.“

БНТ: А заедно?

Вук Драшкович: „Само ако и ние влезем в Европа. Ама... днес моят евроентусиазъм е в изпитание. Аз съм за ЕС. Това е най-големият проект в европейската история. Но не знам какво ще се случи утре.“
Сърбия избира ли между Европейския съюз и Русия? Или може да живее на два стола? Е, аз мисля, че този избор - или Европа, или Русия - не може дълго да издържи. Дори и за Европа. Защото аз не виждам Европа сигурна, ако е в сблъсък с Русия. Нито виждам Русия сигурна, ако е в сблъсък с Европа и Америка. Европа и Америка не заплашват Русия. Те не са неин стратегически неприятел.“

Днес царят на площадите е коалиционен партньор на управляващите, на президента Александър Вучич. Наскоро потуши поредния партиен бунт и остана само с един депутат. Но последният му роман пак обещава да бъде бестселър - за друг Александър – сръбският крал, убит от Владо Черноземски. В книгата Вук разказва как унгарците подписват своето поражение през Първата световна.

Вук Драшкович: „Унгарската делегация идва, облечена в черно. Подписват. Плачат. И запяват унгарския национален химн!
Е така се губи! Завършено, край!"

Поражение или победа, каквото донесе животът. Важното е да бъде красиво, като в роман.

Интервю на Бойко Василев и оператора Михаил Врабчев.