Недоверие по гръцки и британски: накъде отива Европа - репортаж на Поли Златарева в "Панорама".
Гърция и кредиторите - преговори, ултиматуми, обвинения в изнудване и извиване на ръце. В Брюксел зациклиха, а в Атина напрежението расте. Времето е облачно с усещане за буря, казва проф. Теодор Колумбис – ветеран е в политическите анализи
Теодор Колумбис – вицепрезидент на фондация за европейска и международна политика „Елиамеп”: Добрата възможност за Гърция е да остане в Еврозоната, да запази еврото, да остане част от Запада, от Европейския съюз. Oт тази взаимно-зависима организация, движеща се в посока федерализъм. В противен случай , ще се върнем в миналото си, когато Балканите бяха нарицателно за „балканизация”. Лошата новина обаче е, че споразумението трудно може да се одобри от гръцкия парламент, защото управляващата коалиция не е единна по въпроса за гръцкото бъдеще. В управляващата партия Сириза има елементи, които са изцяло против идеята за еврото и оставането в еврозоната.
Тези дни в Атина някои скандираха в подкрепа на еврото и за оставане в еврозоната, други пък освиркваха рестриктивната политика, за която кредиторите настояват. Изследвания сочат, че към 80% от гърците искат да запазят еврото. Но не могат да се разберат какво точно да пише в споразумението.
Теодор Колумбис : Ясно е , че сметката трябва да се плаща- и от кредиторите, отпуснали кредитите, и от народа на Гърция, който страда. По този въпрос всички са съгласни. През последните шест години, обаче, се прилагат много, много строги мерки за икономии. И хората имат чувството, че лекарството, наречено икономии, убива пациента.
БНТ: А как ситуацията в Гърция ще се отрази на България?
Теодор Колумбис: Ако ситуацията в Гърция завърши много зле с т.нар. ГРЕКЗИТ, излизане от зоната, може да се отключи ефекта на доминото, който ще засегне европейската интеграция.
В София пък една корсиканка - признава , че съчувства на гърците, но е убедена, че е по-добре да се върнат към драхмата.
Лор Ферари - изпълнителен директор на „Инициатива за директна демокрация в Европа”: Дори да спасят Гърция днес, същият сценарий ще се повтори след пет години.
Тя изобщо не харесва Европейския съюз. Имала магазин за дрехи, била е и сервитьорка , но съдбата я изпратила в европейската политика. Лор Ферари твърдо стои зад английския политик Найджъл Фарадж - скандалният евроскептик на Брюксел.
Лор Ферари: Искаме изцяло да променим ЕС, защото имаме чувството, че е антидемократичен. Ние искаме Европа да има независими държави, които да могат да търгуват помежду си и да имат приятелски взаимоотношения, да работят заедно по проекти , които сами да избират. Няма нужда политически съюз да организира това.
Лор Ферари споделя идеите на Британската партия на независимостта, която отскоро е част от по-голяма европейска политическа формация - Алианс за директна демокрация. Искат пряка демокрация -референдуми, повече власт в ръцете на гражданите.
Лор Ферари: В момента има представителна демокрация, т.е. политиците представляват или поне трябва да представляват мнението на народа. На практика обаче те защитават лобистите, бизнеса, приятелите си и собствените си интереси. Това не е редно. Искаме система като в Швейцария или Калифорния, където един политик може да бъде отзован. Ако бъде обвинен в корупция, калифорнийските граждани могат да му кажат „Съжаляваме, господинчо, не Ви искаме повече. Вън сте от играта.“ Това искаме за Европа.
БНТ: А какво е мястото на българите в Европа такава , каквато вие я виждате?
Лор Ферари: Говоря за Европа, не за Европейския съюз, тъй като не вярвам в него. България, също като останалите европейски държави има достатъчно какво да предложи. Нека напомня, че Виктор Юго и Ламартин са възхвалявали българския народ- казвали са, че сте много умни, обработвате земята си- държите злато в ръцете си. Има умни млади хора в България, които за съжаление бягат в други държави.+ квалифицирани български лекари, зъболекари, отиват във Великобритания и какво правят там - сервират в кафенета. Не се занимават с това, с което трябва, за което са учили
БНТ: Ако бяхте българка и имахте възможност да работите във Франция или Англия какво щяхте да направите?
Лор Ферари: Сигурно бих направила същото, но това не е решение на проблема, а само избягването му.
Теодор Колумбис: Притеснява ме евроскептицизма в държави като Великобритания, където се говори за излизане от съюза, БРЕКЗИТ. Притеснява ме Франция с печеленето на все повече власт от десните националистически сили, мадам Льо Пен и пр., евроскептицизмът може да направи обратим процеса, който осигури на континента Европа мир от Втората световна война насам. + Но забележете и друго- дори и по-малки субекти, като Шотландия например, макар че искат независимост, не искат да излизат от Европейския съюз.
Лор Ферари: Индия- там е бъдещето на Великобритания. Европа сама по себе си е част от бъдещето, но може да имаме споразумения за свободна търговия, както имат Швейцария или Норвегия, няма нужда да бъдем част от ЕС, за да търгуваме с Европа + И да, по- голямото предизвикателство ще е за ЕС, защото веднъж напуснала съюза, Великобритания ще е свободна. Ако ние излезем от Европейския съюз и други държави ще поискат да го направят, а съюзът не иска да се разпада.
Гласът на скептичните европейци се чува все по- силно. Проблемите пред Брюксел не свършват , а решенията се взимат все по-трудно. Ще се промени ли Европа , какво бъдеще я очаква?
Лор Ферари: Според мен може да има светло бъдеще, само ако спрем с мечтата за Европейски съюз, която не отговаря на желанието на хората. Това, което те искат, е икономиките да се развиват.+ ако продължаваме така, с политически съюз, който не разбира нищо от търговия, това ще доведе до дълбоки социални напрежения и дори до революции, а аз не искам насилие.
Теодор Колумбис: Ако съдим по миналото, то ще е добро, защото интеграцията е процес с върхове и спадове, прилича на кардиограма- върви нагоре и надолу, нагоре и надолу – но като цяло посоката е възходяща.+ Но вижте, настоящият момент е критичен... и честно казано - знам какво се надявам да стане, обаче изобщо не съм сигурен какво ще стане.
В предаването
Недоверие по гръцки и британски: накъде отива Европа - репортаж на Поли Златарева в "Панорама".
Гърция и кредиторите - преговори, ултиматуми, обвинения в изнудване и извиване на ръце. В Брюксел зациклиха, а в Атина напрежението расте. Времето е облачно с усещане за буря, казва проф. Теодор Колумбис – ветеран е в политическите анализи
Теодор Колумбис – вицепрезидент на фондация за европейска и международна политика „Елиамеп”: Добрата възможност за Гърция е да остане в Еврозоната, да запази еврото, да остане част от Запада, от Европейския съюз. Oт тази взаимно-зависима организация, движеща се в посока федерализъм. В противен случай , ще се върнем в миналото си, когато Балканите бяха нарицателно за „балканизация”. Лошата новина обаче е, че споразумението трудно може да се одобри от гръцкия парламент, защото управляващата коалиция не е единна по въпроса за гръцкото бъдеще. В управляващата партия Сириза има елементи, които са изцяло против идеята за еврото и оставането в еврозоната.
Тези дни в Атина някои скандираха в подкрепа на еврото и за оставане в еврозоната, други пък освиркваха рестриктивната политика, за която кредиторите настояват. Изследвания сочат, че към 80% от гърците искат да запазят еврото. Но не могат да се разберат какво точно да пише в споразумението.
Теодор Колумбис : Ясно е , че сметката трябва да се плаща- и от кредиторите, отпуснали кредитите, и от народа на Гърция, който страда. По този въпрос всички са съгласни. През последните шест години, обаче, се прилагат много, много строги мерки за икономии. И хората имат чувството, че лекарството, наречено икономии, убива пациента.
БНТ: А как ситуацията в Гърция ще се отрази на България?
Теодор Колумбис: Ако ситуацията в Гърция завърши много зле с т.нар. ГРЕКЗИТ, излизане от зоната, може да се отключи ефекта на доминото, който ще засегне европейската интеграция.
В София пък една корсиканка - признава , че съчувства на гърците, но е убедена, че е по-добре да се върнат към драхмата.
Лор Ферари - изпълнителен директор на „Инициатива за директна демокрация в Европа”: Дори да спасят Гърция днес, същият сценарий ще се повтори след пет години.
Тя изобщо не харесва Европейския съюз. Имала магазин за дрехи, била е и сервитьорка , но съдбата я изпратила в европейската политика. Лор Ферари твърдо стои зад английския политик Найджъл Фарадж - скандалният евроскептик на Брюксел.
Лор Ферари: Искаме изцяло да променим ЕС, защото имаме чувството, че е антидемократичен. Ние искаме Европа да има независими държави, които да могат да търгуват помежду си и да имат приятелски взаимоотношения, да работят заедно по проекти , които сами да избират. Няма нужда политически съюз да организира това.
Лор Ферари споделя идеите на Британската партия на независимостта, която отскоро е част от по-голяма европейска политическа формация - Алианс за директна демокрация. Искат пряка демокрация -референдуми, повече власт в ръцете на гражданите.
Лор Ферари: В момента има представителна демокрация, т.е. политиците представляват или поне трябва да представляват мнението на народа. На практика обаче те защитават лобистите, бизнеса, приятелите си и собствените си интереси. Това не е редно. Искаме система като в Швейцария или Калифорния, където един политик може да бъде отзован. Ако бъде обвинен в корупция, калифорнийските граждани могат да му кажат „Съжаляваме, господинчо, не Ви искаме повече. Вън сте от играта.“ Това искаме за Европа.
БНТ: А какво е мястото на българите в Европа такава , каквато вие я виждате?
Лор Ферари: Говоря за Европа, не за Европейския съюз, тъй като не вярвам в него. България, също като останалите европейски държави има достатъчно какво да предложи. Нека напомня, че Виктор Юго и Ламартин са възхвалявали българския народ- казвали са, че сте много умни, обработвате земята си- държите злато в ръцете си. Има умни млади хора в България, които за съжаление бягат в други държави.+ квалифицирани български лекари, зъболекари, отиват във Великобритания и какво правят там - сервират в кафенета. Не се занимават с това, с което трябва, за което са учили
БНТ: Ако бяхте българка и имахте възможност да работите във Франция или Англия какво щяхте да направите?
Лор Ферари: Сигурно бих направила същото, но това не е решение на проблема, а само избягването му.
Теодор Колумбис: Притеснява ме евроскептицизма в държави като Великобритания, където се говори за излизане от съюза, БРЕКЗИТ. Притеснява ме Франция с печеленето на все повече власт от десните националистически сили, мадам Льо Пен и пр., евроскептицизмът може да направи обратим процеса, който осигури на континента Европа мир от Втората световна война насам. + Но забележете и друго- дори и по-малки субекти, като Шотландия например, макар че искат независимост, не искат да излизат от Европейския съюз.
Лор Ферари: Индия- там е бъдещето на Великобритания. Европа сама по себе си е част от бъдещето, но може да имаме споразумения за свободна търговия, както имат Швейцария или Норвегия, няма нужда да бъдем част от ЕС, за да търгуваме с Европа + И да, по- голямото предизвикателство ще е за ЕС, защото веднъж напуснала съюза, Великобритания ще е свободна. Ако ние излезем от Европейския съюз и други държави ще поискат да го направят, а съюзът не иска да се разпада.
Гласът на скептичните европейци се чува все по- силно. Проблемите пред Брюксел не свършват , а решенията се взимат все по-трудно. Ще се промени ли Европа , какво бъдеще я очаква?
Лор Ферари: Според мен може да има светло бъдеще, само ако спрем с мечтата за Европейски съюз, която не отговаря на желанието на хората. Това, което те искат, е икономиките да се развиват.+ ако продължаваме така, с политически съюз, който не разбира нищо от търговия, това ще доведе до дълбоки социални напрежения и дори до революции, а аз не искам насилие.
Теодор Колумбис: Ако съдим по миналото, то ще е добро, защото интеграцията е процес с върхове и спадове, прилича на кардиограма- върви нагоре и надолу, нагоре и надолу – но като цяло посоката е възходяща.+ Но вижте, настоящият момент е критичен... и честно казано - знам какво се надявам да стане, обаче изобщо не съм сигурен какво ще стане.
Как се случват новините?
Повече от 50 години "Панорама"
На 15 юни 1968 г. Радослав Велев обявява старта на „Панорама“ и води пилотното му издание.
Виж повечеКои са лицата на "Панорама" през годините
На 15 юни 1968 г. Радослав Велев обявява старта на „Панорама“ и води пилотното му издание. През 2018 година предаването отбелязва своята 50-а годишнина.
Виж повече



