Правомощията на държавния глава

Правомощията на държавния глава са посочени в основния закон на страната. Той не принадлежи към нито една от трите власти – законодателна, изпълнителна и съдебна, но взаимодейства с всяка от тях.

Взаимоотношенията на държавния глава с Народното събрание

Президентът насрочва избори за народни представители, които се произвеждат до два месеца след изтичане на четиригодишния мандат на Народното събрание. Освен това държавният глава насрочва и изборите за членове на Европейския парламент от Република България и за органи на местното самоуправление.

Президентът определя и датата, на която да се произведе национален референдум, когато парламентът е взел решение. Има и право на законодателна инициатива за промени в Конституцията. Държавният глава може в 15-дневен срок от приемането на закон от Народното събрание мотивирано да го върне за повторно обсъждане в парламента, което не може да му бъде отказано. Чрез ветото президентът търси нова възможност за обсъждане на спорни пунктове от приет закон.

Държавният глава и правителството

Президентът участва в процедурата за съставяне на правителството. Той провежда консултации с парламентарните групи и възлага проучвателен мандат за съставяне на правителство на кандидат за министър-председател, излъчен от най-голямата по численост парламентарна група. В случай, че в 7-дневен срок кандидатът за министър-председател не успее да предложи състав на Министерския съвет, държавният глава възлага мандат на втората по големина парламентарна група. Конституцията предвижда, че при невъзможност за съставяне на парламентарно подкрепено правителство държавният глава разпуска Народното събрание, насрочва избори за народни представители и назначава служебно правителство.

Споделена компетентност на държавния глава и правителството

Президентът може да сключва международни договори от името на държавата, след съгласуване с Министерския съвет. Конституцията възлага на президента да назначава и освобождава ръководителите на дипломатическите представителства и постоянните представители на държавата в международните организации по предложение на Министерския съвет.

Държавният глава приема акредитивните и отзователните писма на чуждестранните дипломатически представители в нашата страна.

Основният закон възлага на президента и награждаването с ордени и медали. Той наименува обекти с национално значение, включително извън географските граници на Република България, и населени места. Може да опрощава несъбираеми държавни вземания.

По отношение на Отбраната и националната сигурност

Президентът е върховен главнокомандващ на въоръжените сили на Република България в мирно и във военно време. Той назначава и освобождава висшия команден състав на въоръжените сили и удостоява с висши военни звания по предложение на Министерския съвет.

При военен конфликт или война президентът на републиката има конкретни правомощия, чрез които се гарантират националната сигурност и териториалната цялост на държавата.

Държавният глава свиква Консултативния съвет за национална сигурност, чийто статут се определя със закон. Съветът е съвещателен орган по въпросите на националната сигурност.

Взаимодействието на президента със съдебната власт и с Конституционния съд

Конституцията на страната предвижда съдиите, прокурорите и следователите да се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от длъжност от Висшия съдебен съвет. Изключение е предвидено за „тримата първи в съдебната власт“. Президентът е този, който назначава и освобождава председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд и главния прокурор, по предложение на Висшия съдебен съвет.

Той участва във формирането на Конституционния съд, като назначава четирима от неговите членове.

Президентът участва в конституирането на публични органи, когато това е предвидено в закон. Сред тях – Комисията за незаконно придобито имущество, Съветът за електронни медии, Българската народна банка; Държавна агенция ”Национална сигурност” и други.

В изпълнение на своите правомощия президентът издава укази, отправя обръщения и послания. В своята дейност президентът се подпомага от вицепрезидент.

Вицепрезидентът се избира пряко от народа в една листа с президента и може да изпълнява ограничен кръг конституционни правомощия по изрично възлагане от страна на президента с указ. Правомощията, които могат да бъдат възложени на вицепрезидента, са назначаване и освобождаване от длъжност на държавни служители, определени със закон; даване и възстановяване на българско гражданство и освобождаване и лишаване от него; предоставяне на убежище; упражняване право на помилване.