Представление "Физика на тъгата" по романа на Георги Господинов

В предаването

Части от предаването

Всички броеве

Сблъсък между минало и настояще, който среща неслучилото се с отговорността за днешния ден. Писателят Георги Господинов го нарича роман за елементарните частици на тъгата, а чезненето на емпатията вълнува и младата словенска режисьорка Тяша Чърнигой. Tака, макар и не в съвсем точна адаптация, словата на българския писател достигат театралната сцена. Премиерата е през ноември 2016 г.

Тяша Чърнигой, режисьор: Решението да превърна този роман в спектакъл беше много интуитивно. Попаднах на книгата случайно. Започнах да я чета и я завърших на един дъх. "Физика на тъгата" наистина ме докосна и промени. Беше толкова дълбоко емоционално, че дори се разплаках. Още в началото, докато я четях, почувствах много силно, че трябва да поставя този текст в театъра. Точно силно чувство ми казваше: трябва да поставиш тази история на
сцената! И аз го последвах.

Различава ли се тъгата в Словения от тази в България?

Тяша Чърнигой, режисьор: Може би има разлика, но според мен "Физика на тъгата" наистина говори за нещо, което е универсално. Много над българския или словенския контекст. Нещо много общочовешко, екзистенциално. Затова и за мен беше много вълнуващо да създам театрален спектакъл.

Физика на тъгата разказва и за емпатията. Мислите ли, че това чувство - разбирането на другия изчезва от нашия свят?

Тяша Чърнигой, режисьор: Трудно ми е да определя дали изчезва, но си мисля, че живеем в свят, в който успехът, индивидуализмът и нарцисизмът преобладават и сякаш не е останало пространство за емпатията. Ако погледнем част обществото или света, ще видим как липсва всякаква емпатия към други части на света. Сякаш изобщо не сме свързани. Но чувствам, че това, което е много ценно във "Физика на тъгата" е, че разглежда това чувство по много специален начин, през много индивидуална перспектива. Това е история за самотата, ученето, общуването с околния свят...

Възможно ли е да намерим баланса и щастието?

Тяша Чърнигой, режисьор: Разбира се! Мисля, че всичко е възможно. Имам предвид не толкова баланса, а по-скоро перспективата. Мисля, че романът говори сам по себе си, говори за самотата и отдалечаването, както и за опита да общуваме и с други хора. И това в свят, където всичко е свързано. Никой не прави разлика между миналото и сегашното. С течение на времето "Физика на тъгата" е успяла да постигне това - преминавайки отвъд самотата на хората, с креативността. Любопитна съм как публиката ще приеме този спектакъл, защото в България контекстът е съвсем различен. Онзи, който книгата й придава.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok
Намерете ни в Google News