Книгата разказва една трагична история на тракийските бежанци и тяхното мъчително движение през опасности, "пътищата, покрити със злоба и с много кръв".
Боян Биолчев е мотивиран от личната съдба на неговия род. Всички негови предци са преселенци и затова години наред той живее с историята на преселението и с чувството, че и той е живял в онова време.
Разказаната история започва през 1913 година, когато Биолчев смята, че е извършена най-голямата политическа грешка, съсипала почти половината от българския народ. На 16 юни, вместо да се чакат резултатите от мирните преговори след Балканската война, нашите войски нападат сръбските и гръцките позиции, а те точно това и очакват. Така държавата ни, която тогава почти е постигнала естествената си етническа територия, се свива до границите, които познаваме и днес. Бежанците са 260 хиляди, а 60 хиляди са жертвите, допълва Биолчев.
Действието започва в първия миг на Втората балканска война. Разказът е за съдбата на семейството и дядото на Биолчев по майчина линия, който е арестуван и заточен на гръцки остров. Повествованието се позовава на разказите на баба му Гроздана, която е преживяла ужасите на преселението. В книгата му, обаче, както сам авторът твърди, няма и грам омраза. Той се спомня думите на неговата баба, която го е отгледала и изпратила в живота с думите: "Няма лоши народи, има лоши хора".
Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във
Facebook
и
Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в
TikTok
Намерете ни в
Google News