Равносметката за 2016-та година

В предаването
Части от предаването
Всички броеве

Икономиката бележи ръст, най-вероятно над очаквания за тази година. Тенденцията е това да се запази и през следващата, ако различни фактори не окажат влияние в друга посока. Гости в студиото на "Денят започва" бяха президентът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов и председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев. С тях разговаряхме за това какво се случи през 2016 година.

Велев каза, че икономиката е порастнала най-вероятно с повече от 3% като БВП и по този показател ние ще сме в челната тройка в Европейския съюз. Доходите също са порастнали, статистиката има данни за третото тримесечие, включително. На годишна база 8.4% е ръстът на доходите, според информация от Националния статистически институт. Безработицата спадна, тя е значително под средното ниво за ЕС. Капиталовият пазар също бележи ръст в порядъка на 30% на СОФИКС за тази година. Редица сектори се развиваха по-динамично. Според Велев резултатите като цяло са добри, но усещането не е такова сред хората. Той обясни, че от изсветляването на икономиката има повишаване на събираемостта и ръст на прикодите в бюджета. Има реален ръст, който изпреварва повече от два пъти ръста на производителността, тъй като добавена стойност на едно лице е ръст от порядъка на 3%, а ръстът на доходите е 8.4% на годишна база. Велев уточни, че тази тенденция не е от скоро. Спрямо 2010 година ръстът на средната заплата е от порядъка на 46% към декември тази година. Спрямо 2005 година ръстът на възнагражденията е повече от два пъти. Според него проблемът идва от усещането за несправедливост, което е наслоено трайно в хората и тази негативно енергия, която подлага под съмнение всяко едно число.

Манолов каза, че всички големи неща, които са се случили през годината са се случили извън нас и тепърва очакваме ефектите от тях. Въпросът със заплащането навсякъде по света е политически и той не е чак толкова свързан с икономиката. Според него в България от поне 1997 година е възприето, че нашето икономическо предимство е ниската цена на труда. От тогава до сега се работи в тази посока. Заплатите разбира се са се повишили с 8%, но какъв е техният номинален размер и за къде стигат те, попита Манолов. Той изтикна като предимства на страната ни ниските цени на поредица други неща, които формират жизнениня ни статус. По негово мнение ние гледаме да се самосъжаляваме, самоунижаваме и само да си обясняваме колко сме зле, което в национален план не е ефективно и не говори добре за нас. За него първата несправедливост е меренето на нещо си през производителонстта на труда, тоест трудът е фактор, който е набеден, че нещо не се случва като хората. Според Манолов този фактор е бил легитимен преди 100 години, но не и днес, защото призводителността на труда в едно предприятие зависи преди всичко от неговата техонологична екипировка, от уменията на мениджърския екип, от начинът, по който се реализира продукция.