Ричард Докинс пред “Панорама”

Eдно от светилата в науката и вероятно най-известният атеист в света – еволюционният биолог професор Ричард Докинс даде специално интервю за “Панорама”. Той гостува у нас за Софийския фестивал на науката между 14 и 17 май.

Този оксфордски зоолог е един от най-известните учени в света. Англичанин, роден в Кения през 41-ва, после живее на острова. На 35 Ричард Докинс пише „Себичният ген“ и получава световна слава с разказа за гените и мемите. Гените предават нашата биологична информация, а мемите – културната.

- Природата доказва ли егоизма ни?

- В известен смисъл, да: на генно ниво. Моята книга се нарича „Себичният ген“. Това не значи, че отделните индивиди са егоистични. Дори напротив. Голяма част от книгата е посветена на това как себичните гени програмират индивиди-алтруисти.

- Вие самият отхвърляте собственото си изречение, че се раждаме егоисти. Защото не звучи добре - или защото не е вярно?

- Тази фраза, написана през 76-та, може да се разтълкува неправилно – че не можем да избегнем егоизма. А ние можем.

- Но как? Дали грижата за другите също е закодирана в природата?

- Егоизмът на гена поражда алтруизъм у индивида. По най-различни начини. Най-елементарният: спрямо роднините и близките. Или спрямо онези, от които чакаме услуги в замяна на алтруизма си. Има обаче и по-възвишени форми – емпатия и симпатия: това, заради което се харесваме. Ние сме много състрадателен вид. Изпитваме съчувствие. Безпокоим се, когато хората страдат. Като страдат други видове - също. Не, егоизмът се проявява само на ниво гени.

Докинс е най-известният атеист. Нарича Бог „делюзия“, вкоренена лъжлива вяра. Смята, че не Господ, а еволюцията е гениален часовникар, при това сляп. Всъщност тъкмо теорията на еволюцията го сблъсква с Бог. Дори му викат „Булдогът на Дарвин“.

- Забравен ли е днес Чарлс Дарвин? Или никога не сме го познавали?

- Зависи с кого говорите. Учените днес напълно приемат теорията на Дарвин. Но мнозина по света не я приемат, предимно по религиозни причини. В Съединените американски щати повече от 40 процента не само отричат еволюцията, но твърдят, че светът е само на няколко хиляди години. Удивителна заблуда! В по-голямата част от ислямския свят еволюцията също не се оценява и разбира.

- Няма ли обаче джихадистът по-добър отговор за живота и смъртта от нас?

- Не, как Ви хрумна подобно нещо?

- Ами ние очевидно имаме проблем със смъртта. Не говорим за нея, защото се боим. А джихадистът не се плаши.

- Не се плаши, защото си мисли, че отива в рая. Но не отива. Това е нелепо. Не смятам също, че джихадистът разбира по-добре живота.

- Въпросът е дали религията не прави хората особено силни. По-силни, отколкото учените, които все се съмняват.

- Е, вярата може да те прави силен, но в този случай това не е добродетел. Виж, съмнението е добродетел. По пътя на търсенето съмнението води до по-дълбоко познание. Да нямаш съмнения, да си сигурен в нещо, без да имаш доказателства - това е лош порок. И при джихадистите той се проявява в най-екстремната си форма.

- Парадоксално, но не ни ли води интернет към ново Средновековие?

- Ами, интернет работи и в двете посоки. Може да бъде велика сила на доброто и да служи на образованието, но също така и масово да сее безпросветност. Оптимист съм и вярвам, че интернет ще се наложи като сила на просвещението.

- Уморихте ли се да отричате религията?

- Тя трябва да бъде оспорвана, защото е широко разпространена. А щом влияе на хората толкова силно, трябва да бъде развенчавана.

- Битката с религията най-важната ли е във Вашия живот? Или я подреждате на второ място след науката?

- Спрямо научните ми интереси битката с религията е второстепенна, но също така е неразделна част от тях. Защото религията е опонентът на моята наука, еволюционната.

- „Най-силният оцелява“: това по-добър морален принцип ли е от божията любов?

- Оцеляването на най-силния е много лош морален принцип. Също като любовта към Бог. И двата принципа са лоши. Добър принцип е любовта към човечеството. Любовта към живите същества - също. Оцеляването на най-силния е отвратително като водещ морален принцип в живота. Винаги съм го казвал. То казва истината защо сме на този свят, но не бива да ръководи морала ни.

- Разбирате ли хората,които предпочитат да са творение Божие, а не африкански маймуни?

- Съветвам ги да свикнат с тази мисъл. Те наистина са африкански маймуни. Знам, че трудно се свиква с това.

- Смятате ли, че и добри хора могат да са религиозни?

- Очевидно мнозина добри хора са религиозни. Мнозина лоши - също. Има и мнозина добри и мнозина лоши, които не са.

Един от най-големите приятели на Докинс бил писателят Дъглас Адамс. Авторът на „Пътеводител на галактическия стопаджия“ го запознал с третата му жена, актрисата Лала Уорд, с която работил по предаването „Доктор Ху“. В България Ричард Докинс разказа колко странна е Вселената. Поканиха го Британският съвет и издателство Изток-Запад.

- Много харесах България. Никога не бях идвал. Впечатли ме гледката, докато летях над страната. Всичко е толкова зелено; може би в друг сезон е различно. Прекрасно изглежда. И София е прекрасна. Българите са изключително мили и любезни.

- По-голям ли престижът на науката днес, отколкото по времето на Дарвин?

- Не съм историк. Приживе Дарвин е бил приеман от някои и отхвърлян от други. Така е и днес. Дарвин е категорично приеман от образованите и отхвърлян от необразованите. Приживе не са го приемали даже и някои от образованите. В този смисъл днес сме по-добре.

- Кой е основният проблем на днешната наука?

- Не съм сигурен кой. Религията е част от проблема. Особено в моята наука – еволюцията. Може би не толкова, колкото във физиката. Проблемът с физиката е, че е трудна. Толкова трудна, че противоречи на интуицията ни - и някои вдигат безпомощно ръце: „никога няма да я разбера!“

- Дали покойният Ви приятел Дъглас Адамс в своя „Пътеводител на галактическия стопаджия“ нямаше по-добри научни прозрения, отколкото някои учени?

- Те бяха плод на хумора му. Да, имаше прозрения за някои научни въпроси. И ги превърна в комедия. Липсва ми много. Гледаше на нещата иначе.

- А Вашето удовлетворение кое е?

- Най-голямата ми награда е да чуя, че някой се е повлиял за добро, след като е прочел писанията ми. Много се радвам, когато хора, при това мнозина, ми кажат, че са записали точни науки в университета, след като са прочели някоя моя книга.

- Значи не очаквате награда в други светове?

- Не.

- Професоре, поробени ли сме от гените си?

- Не. Ако говорим философски и искаме да употребим думата „поробени“, то ние сме поробени от молекулите си. От всички минали събития, ако вярвате в предопределението. Но не и от гените. Гените са само един компонент от миналите събития, които определят живота ни.

- Тоест вярвате, че имаме свободната воля да се променяме?

- Това е различен въпрос. Не съм сигурен, че е така. Но какъвто и да е отговорът, думата „гени“ няма да ни помогне за него.