Рушим Плиска, строим гари. Рушим гари, строим Плиска.

Това е една история за камъни. Бели варовикови блокове. Напоени с история - видели създаването, упадъка, робството, свободата, подема на нашата страна. Камъни, който през годините сме местили от едно на друго място. Според угодностите на времето.

Когато българите започнали строежа на първата си столица в Плиска, използвали камъните от Марцинопол. Там днес има остатъци от прабългарски погребения и това ни кара да мислим, че са живели първо там. Та камъните дошли в Плиска с тях съградили храмовете, манастирската част. После камъните били пренесени в първата ЖП линия в България.

До преди 20 години Каменяк била работеща, а днес там влакове рядко минават. Според местните била съградена с камъни от първата Българска столица - Плиска.

Няколко гари като тази в Каменяк днес са потънали в бурени. Най-ценното за местните етнически групи вече е оглозгано от тях - желязото, вратите, прозорците. Останали са само белите варовикови блокове. Между тях някога се разхождал цар Борис Покръстител. Старите българи грижливо ги подреждали при сторежа на пръвата столица на Дунавска България. Камък, по камък.

Камъните в Плиска са същите като онези с които с били съградени първите ЖП гари у нас, а при приеманатето на християнството в България - с тях била постерна първата базилика в Плиска. С нея християнска България искала да покаже пред Европа своето величие и развитие в края на 9-и век.

Проф. Божидар Димитров: „През тези години, когато е започнато строителството на църквата, 865 година глава на българската църква е епископ Формоза Портуенски. Той по-късно ще стане и папа, казват, че с парите на Борис купил кардиналите и станал папа“.

Бъдещият папа бил изпратен на мисонерска мисия в България. Дошъл от Италия с проекта на вече посторената базилика "Сан Пиетро" в Рим. Те били напълно индентични. Но цар Борис добавил и нещо от себе си.

Проф. Димитров: „Цар Борис, който е държал да има най-голямата църква в християнския свят, е добавил 2 м и 50 см проекта - защото другата църква е точно 100 м. Нашата е 102. Иначе и двете са широки по 30 м. Борис е казал - слагайте 2 м отгоре, за да имаме най-голямата църква. Имал е чувството за историзъм и величие“.

Така нашият храм се превърнал в най-големия на Стария континет. В манастриския комплекс започнала усилена книговезническа работа. С книгите написани тук се просвещавали в днешна Русия, Румъния, Сърбия, Млодова, Македония.

Проф. Димитров: „Всички те дължат именно на този манастир своето съществуване като християнски народи и по този начин сме вкарали половин Европа в Христинската цивилизация. А тя е най-хуманната от всички съществуващи религии“.

След Османското нашествие базиликата се съхранила. Според едни била склад, други твърдят, че дори богослужения имало. Запазена била и манастирската част около базиликата, библиотеката, в която сме писали първите си богослужебни книги. И така почти до така бленуваното от българите Освобождение.

Проф. Димитров: „7-8 години преди Освобождението на България, тя е разрушена през 1866-1870 година от Митхад Паша, който строи първата ЖП линия в българските земи - Русе-Варна“.

За изгражданато на гарите край линията Митхад Паша решава да използва обработените камени блокове от базиликата в Плиска. Така от една страна тяхното построяването щяло да стане по-бързо, а и най-сетне можел да накара гяурите да разрушат собствения си храм.

Проф. Димитров: „И в момента го виждаме това - как Ислямска държава руши християнски храмове на територията на Ирак и Сирия“.

В Хитрино, край гарата и днес се пазят камъните, върху които си личи, че стояли гредите на базиликата в Плиска. Захвърлени настрани, защото явно заради издялната си част, са били непотребни на строителите тук. С тях е построена първата водонапорна кула в Хитроно, по пръвата ЖП линия в днешните граници на България. Сега историците искат камъните да се врънат в Плиска, от където били взети.

Местните обаче искат да запазят кулата. Повечето гарови постройки, както и самата кула днес, обаче са непотребни. За това и Министерството на икономиката сега бракува камъните, а те ще станат собстевност на кутурното ведемоство. С решение на Министерския съвет беше решено базиликата в Плиска да бъде възстановена. За това бяха заделени половин милион лева. Веднага последваха упреци, че отново ще си сторим история.

Проф. Димитров: „Решението беше твърдо - ще използваме само камъни и тухла - никакви пластмаси и тухли, които се виждат на някои други места. Да речем на пернишката крепост и Патриаршката църква в Преслав. Те са реставрирани с пластмаса“.

Част от реставрацията вече започна.

Проф. Димитров: „До сега използвахме стар и нов камък, като не повторихме грешката при Ларгото“.

Христо Христов, част от инициативния комитет, събиращ средства за въстановяването на базиликата и манастира край нея, вярва, че имаме дълг да сторим този исторически акт“.

„Водих един англичанин, обеснявам тука е било библиотека, тука патриаршки дворец, той седи на единия камък, аз на другия. Той ми зададе един прост - логически въпрос: "Защо след като сте се Освободили, не сте го възстановили?". Не можах да отговоря. Просто, въпросът беше много логичен, премълчах и казах: "Така се е случило". Следващото му изречение беше - "Вероятно сте нямали нужда."

Пътуването в историята е метафора, но и действителност, този каменен кръговрат ни припомня колко често съграждаме едно, рушим го и отново го съграждаме. Въртим се в порочен кръг и трудно учим уроците си.