Сагата с българската авиация

Сагата със самолетите МиГ-29 започва още през 1987-а година. Тогава страната решава да купи 22 бойни машини от Русия. След преговори България купува 18 бойни самолета и така осъществява една от най-големите модернизационни стъпки в новата си военна история. В годините, последващи доставката, някои от самолетите се развалят и при пребазирането им от авиобазата в Равнец някои от МиГ-29 са теглени по земя.

През 2004 г., когато България става член на НАТО, страната ни поема ангажимент на Срещата на високо равнище на Алианса в Истанбул да модернизира армията до 2016 г. с общо 11 модернизационни проекта. Един от тях предвижда закупуването на нов тип многоцелеви самолет за нуждите на ВВС. През 2005 г. става ясно, че проектът за нов изтребител ще струва 1 млрд. долара. Сред обсъжданите варианти за нов самолет са шведският Грипен на СААБ, Ф-16 на Локхийд Мартин, Ф-18 на Боинг и Рафал на френската "Десо". Очаква се проектът да се реализира през 2007 г. Проектът, обаче, започва да буксува. През 2011 г. премиерът Бойко Борисов заявява, че най-после страната ни ще купува нови изтребители. През 2011-2012 г. бившият военен министър Аню Ангелов и екипът му успяват да финализират проекта за нов изтребител. Кръгът на потенциалните доставчици е стеснен до три: СААБ с Грипен, Юрофайтър с Юрофайтър Тайфун и Локхийд Мартин с Ф-16. През 2012-а премиерът Борисов отхвърля информацията, че България се е насочила към Юрофайтър Тайфун втора ръка от Германия. Заявява още, че България ще купи самолетите, когато приключи икономическата криза.

През 2015 година тогавашният командир на ВВС и сегашен президент ген. Румен Радев алармира, че скоро изтребителната ни авиация ще бъде приземена, страната ни ще загуби въздушен суверенитет, тъй като ресурсът на МиГ-овете изтича. Радев призовава за реализация на проекта за нов самолет, както и за спешен ремонт на МиГ-29.

След разгорещени дебати правителството решава да започне преговори с Полша за ремонт на двигателите на няколко самолета МиГ-29, което ще позволи на ВВС да охраняват небето ни още няколко години. Междувременно България не продължава договора за поддръжка с Руската самолетостроителна корпорация МиГ заради неизгодни финансови условия. Същата година НС гласува договора с Полша и дава зелена светлина за ремонта на двигателите там. Към 2016 г. в Полша са ремонтирани 6 двигателя за МиГ-29 на стойност 6 милиона и 200 000 евро, което означава глъдка въздух за 3 самолета МиГ-29. Проблемът с живота на самолетите, обаче, остава, тъй като освен двигателите, трябва да се поддържат още авиониката и други агрегати на машините.

През 2016 година премиерът Борисов заявява, че държавата ще си върне завода Авионамс, където може да се извършва ремонтът на МиГ-овете. През юни 2016 г. НС гласува два инвестиционни проекта за модернизация на Българската армия на стойност почти 3 млрд. лв. - за нов изтребител и за нов кораб за ВМС. През 2016-а прокуратурата привлича бившия военен министър Николай Ненчев, като го обвинява, че за да придвижи договора за ремонт с Полша, е укрил договор с РСК МиГ за поддръжка и ремонт.

През 2017-а служебният кабинет подновява договора за поддръжка с РСК, а след дълга процедура по отсяване препоръчва на редовния кабинет да започне преговори с шведската корпорация СААБ за закупуване на Грипен. На КСНС същата година президент, премиер, лидери на партии се обявяват за това, трите проекта за модернизация на армията - за нов кораб, бронирана машина за пехотата и за нов изтребител, да вървят паралелно, като изплащането им бъде разсрочено във времето. На Европейския съвет преди дни в Брюксел премиерът Бойко Борисов се среща с шведския премиер Стефан Льовен и обявява, че България и Швеция скоро ще започнат преговори за новия самолет.