Сиртаки на радостта или тъгата?

В предаването

Части от предаването

Всички броеве

Гости в студиото на "Денят започва" бяха директорът в Европейския съвет за външна политика Весела Чернева и журналистът Иво Христов. С последни детайли за предстоящата среща днес и големите надежди на Гърция в разговорът се включи и кореспондентът на БНТ в Брюксел Владислав Велев. Той разказа, че днес е голям ден за южната ни съседка, защото вече започва да се работи по това дали Гърция ще бъде в еврозоната или - не, ще бъде ли в ЕС и няма някакъв сценарий за това какво ще се случи в едната или в другата посока, защото досега такова нещо не се е случвало. Днес ще видим какво на практика ще стане след гръцкия референдум. Макар, че много държавни лидери и много представители на различни държави непрекъснато казват, че мястото на Гърция е в Европа и еврозоната, някои не пропускат да отбележат, че това трябва да стане не на всяка цена и не за сметка на други държави. Става ясно, че все повече обикновени германци са настроени срещу оставането на Гърция на всяка цена и отписването на много дългове. Вицеканцлерът Зигмар снощи е казал, че за сега не се разглежда варианта за опрощаване на толкова много пари, които Гърция дължи, защото според него и според други политици, ако бъдат опростени част от сегашните заеми, то какъв сигнал ще е това за други държави, които са дори по-бедни от Гърция и те ще имат абсолютно пълното право да поискат и техните дългове да бъдат отписани. него трябва да се действа много внимателно от страна на политиците, за да направят така, че да се даде знак, че те са солидарни с Гърция, но и да е ясно, че това няма да е за сметка на всички останали, защото Европа не трябва да става "разграден двор".

Според Весела Чернева няма вариант, в който е у нас да си направим референдум и да решим, че всички помощи, които сме получавали от Европа, няма да бъдат връщани. Та обясни, че става дума въобще какъв тип отношения ние имаме в ЕС, т.е. до каква степен ние си държим на думата. "Очевидно до момента еврозоната е взимала много на сериозно ангажиментите си към Гърция, за да може до одържави нейния дълг от много стотици милиарди", каза тя.

Христов смята, че грешката е системна и това е очевидно от сатистиките, тъй като гръцкия публичен дълг възлиза на 177% от БВП, то този на Италия на 135%, този на Португалия на 126%, Германия, която е уж стожер на бюджетната стабилност е на 77% при положение, че договорите повеляват не повече от 60%. Той обясни, че гърците са гласували не, за да не плащат заемите си. Журналистът каза, че тази страна е върло политизирана и хората знаят за какво отиват до урните.