След наводненията в община Ружинци

В предаването
Части от предаването
Всички броеве

Бавно се възстановява животът в пострадалите от наводненията села в Община Ружинци, област Видин, които нанесоха значителни щети в края на месец април. 235 безработни са назначени по програма за три месеца да помагат за преодоляване последиците от бедствието. 4 проекта очакват финансиране от фонда за бедствия и аварии, свързани с ремонт на 8 мостове и един отводнителен канал. Репортерът Лидия Каменова провери каква е ситуацията в с. Плешивец за "Денят започва".

Следите все още са видими, а картината от преживяния кошмар, предизвикан от незапомненото прииждане на р. Плешива бара, е жива в съзнанието на хората от селото. Като паметник на водната стихия са трите автомобила, пътували по коритото на реката.

Най-пострадала е Пенка Христова, чиято кухня беше разрушена от полудялата река, но и до сега не е възстановена. Жената няма средства, получила е само еднократна социална помощ от 320 лв.

"Кво мое да опраим?! Никой ти нищо не дава! Един камион баластра е 50 лева, сака песък да се докара, сака вар, сака цимент, тухли", жалва се Пенка Христова.

"И сега готвиме тука - отвънка, тая печка беше чак долу под моста я извади багера и я донесохме", сподели нейната дъщеря Христина Димитрова.

Бригада от 23-ма души помагат на хората при почистването. Работят по 4 часа до обяд. Но има и инфраструктура, за която трябват и проектни решения, и техника, и средства, казва кметският наместник.

"Почистили сме около 1 километър канал. Сега сме започнали да чистим речното корито. Помогнали сме на много хора, както може да видите и тука, това са градинки, които беха залети, всичко беше с дървета, нашата бригада помогна да се почисти. Но само с мотики, с лопати и подръчни средства не става", коментира кметският наместник на с. Плешивец, Община Ружинци, Менчо Лазаров.

Предстои корекция на коритото на р. Плешива бара, частичен ремонт на няколко моста в селото и изграждане на три пешеходни прехода, отнесени от стихията. Заради тях сега хората от горната махала използват обходни маршрути, за да слязат да си купят хляб или да си налеят вода от местната чешма.