Тънкостите на старите майстори

Темите в предаването:

В предаването
Части от предаването
Всички броеве

Преди две години група млади архитекти и инженери за първи път посещават Странджа и остават влюбени в нейната красота. Решават да изследват и документират традиционните знания и занаятите, свързани с материалното и нематериално културно наследство.

Ирина Аргирова: Обиколихме около 12 странджански села в търсене на майстори, които все още са запазили умения за тези традиционни строителни практики, и всъщност тогава открихме двама майстори – единият, който е в село Българиq Йовно Йовнов и единият от село Кости Андон Загоров и решихме, че ще бъде много хубаво да направим такива работилници.

Двете села са близо до Царево. Най-напред се срещаме с майстора от Българи, който обучава желаещите да се научат как се прави дървена облицовка, типична за Странджа.

Най-напред се започва да се издава белтока, за да може да се освободи гниещата част. Още, по-дълбоко и смело. Така, обръщаш вече само. Леко надолу. Малко още. Да.

Йовно Йовнов е израснал в село Българи, но живее в Царево. Учил се е на този занаят от стари майстори. Казва, че такава облицовка са правили най-вече на вторите етажи на къщите, където мазилката е от пръст и слама.

Йовно Йовнов: Хората са слагали водачи и са облицовали с това дърво да предпазват един път от влага и един път от разрушаване на тая мазилка. И да поддържа температурата вътре в къщата, защото иначе вятърът прониква, а в Странджата както знаете е по-суров климата отколкото на Черноморието естествено.

Вече почти няма къщи в село Българи с такава дървена облицовка.

Йовно Йовнов: Хората ги изоставиха, селото се изсели и тия почти се разрушиха.

Йовно е един от последните майстори в Странджа, който пази този занаят. Надява се, че той няма да изчезне, щом тези момичета и момчета са толкова ентусиазирани да го изучават.

Добрин Михайлов: Най-вече с практиката се получава, не толкова историята, да слушаш лекции колкото да пипнеш нещата.

В съседното село Кости се запознаваме с майстор Андон Загоров. Той реди покривите с турски керемиди. Казва, че знаеш ли правилата, после е лесно.

Андон Загоров – Макето: Има ли къде да се намерят турски керемиди? Тук е пълно понеже половината къщи паднаха и керемидите ей така стоят. Пълно е. От старите къщи вземате? Да. Нови? Нови нямаме.

Турските керемиди са за предпочитане, тъй като лесно се намира къде е прокапал покривът.

Андон Загоров - Макето: Хората се чудят, като изчезнеш ти, кой ще ни оправи? То, викам, няма нищо вечно.
Ирина Аргирова: Наблюдаваме, че част от собствениците за жалост не разбират какво богатство притежават и доста често съвременни материали използват и така се нарушава традиционният, автентичен облик, но пък други хора оценяват какво имат и се надявам все повече и повече хора да разбират богатството на традиционната къща.

От Сдружение “Мещра” се надяват да открият още майстори, които са готови да предадат знанията си, за да не изчезнат традиционните занаяти.

Пишете ни
x

Сигнализирайте нередност

и/или

Разрешени формати: (jpg, jpeg, png). Максимален размер на файла (25 MB). Можете да качите максимум 5 файла.

** Тези полета не са задължителни.

captcha Натиснете върху картинката, за да смените генерирания код.
Трябва задължително да въведете кода от картинката
< Назад