Тънкостите на старите майстори

Темите в предаването:

В предаването
Части от предаването
Всички броеве

Преди две години група млади архитекти и инженери за първи път посещават Странджа и остават влюбени в нейната красота. Решават да изследват и документират традиционните знания и занаятите, свързани с материалното и нематериално културно наследство.

Ирина Аргирова: Обиколихме около 12 странджански села в търсене на майстори, които все още са запазили умения за тези традиционни строителни практики, и всъщност тогава открихме двама майстори – единият, който е в село Българиq Йовно Йовнов и единият от село Кости Андон Загоров и решихме, че ще бъде много хубаво да направим такива работилници.

Двете села са близо до Царево. Най-напред се срещаме с майстора от Българи, който обучава желаещите да се научат как се прави дървена облицовка, типична за Странджа.

Най-напред се започва да се издава белтока, за да може да се освободи гниещата част. Още, по-дълбоко и смело. Така, обръщаш вече само. Леко надолу. Малко още. Да.

Йовно Йовнов е израснал в село Българи, но живее в Царево. Учил се е на този занаят от стари майстори. Казва, че такава облицовка са правили най-вече на вторите етажи на къщите, където мазилката е от пръст и слама.

Йовно Йовнов: Хората са слагали водачи и са облицовали с това дърво да предпазват един път от влага и един път от разрушаване на тая мазилка. И да поддържа температурата вътре в къщата, защото иначе вятърът прониква, а в Странджата както знаете е по-суров климата отколкото на Черноморието естествено.

Вече почти няма къщи в село Българи с такава дървена облицовка.

Йовно Йовнов: Хората ги изоставиха, селото се изсели и тия почти се разрушиха.

Йовно е един от последните майстори в Странджа, който пази този занаят. Надява се, че той няма да изчезне, щом тези момичета и момчета са толкова ентусиазирани да го изучават.

Добрин Михайлов: Най-вече с практиката се получава, не толкова историята, да слушаш лекции колкото да пипнеш нещата.

В съседното село Кости се запознаваме с майстор Андон Загоров. Той реди покривите с турски керемиди. Казва, че знаеш ли правилата, после е лесно.

Андон Загоров – Макето: Има ли къде да се намерят турски керемиди? Тук е пълно понеже половината къщи паднаха и керемидите ей така стоят. Пълно е. От старите къщи вземате? Да. Нови? Нови нямаме.

Турските керемиди са за предпочитане, тъй като лесно се намира къде е прокапал покривът.

Андон Загоров - Макето: Хората се чудят, като изчезнеш ти, кой ще ни оправи? То, викам, няма нищо вечно.
Ирина Аргирова: Наблюдаваме, че част от собствениците за жалост не разбират какво богатство притежават и доста често съвременни материали използват и така се нарушава традиционният, автентичен облик, но пък други хора оценяват какво имат и се надявам все повече и повече хора да разбират богатството на традиционната къща.

От Сдружение “Мещра” се надяват да открият още майстори, които са готови да предадат знанията си, за да не изчезнат традиционните занаяти.