Търговската къща „Поликар и Канети“

Двама търговци - Давид Мордухай Поликар от Цариград и Елиас Аврам Канети от Русе - с общи капитали откриват търговската къща „Поликар и Канети“ през 1892 година. Проектант на сградата е талантливият русенски архитект Нигохос Бедросян, строежът е завършен през 1898 година. На партера са складовете за стоки, а на първия етаж са търговските кантори.

Дядо Канети неслучайно построява своя търговски дом тук, на тази улица, която е търговската улица, води до пристанището на Русе, откъдето пристига и стоката, тук се продават колониални стоки, бакалски стоки, продава се жито, продават се и оръдия на труда за селското стопанство, ножове. Неговият внук, писателят Елиас Канети си спомня, че не му позволявали да пипа острите ножове. Продавали са още кафе и шоколад.

В книгата си „Спасеният език“ внукът на дядо Канети, нобеловият лауреат Елиас Канети, описва атмосферата на дюкяна, както го наричали в семейството: „Той беше просторен и миришеше чудесно. На пода стояха големи, отворени чували с жито, просо и ечемик. Позволяваха ми, ако ръцете ми са чисти, да бъркам в тях и да пипам зърната. Това беше приятно усещане.“

Архитектурата също е впечатляваща. Фасадата от клинкерни тухли е асиметрична, с богата каменна резба и украса от бял русенски камък. Фигура на жена в антични одежди е стъпила на пиедестал с раковина. Декорът е допълнен от маскарон и цветни гирлянди. Над входа още стои монограмът с инициалите на фирмата и годината на строежа. Покривът е изграден по виенски образец. През 1901 г. съдружниците на фирма „Поликар и Канети“ се разделят и дядото на писателя създава ново дружество със синовете си Джордж и Жак. След десет години Жак Канети напуска съдружието и заявява, че заминава за Англия. Дядо Канети бил властен и деспотичен човек, който държал синовете му да следват неговия път.

Когато семейството на по-малкия му син, Жак Канети, решава да напусне Русе и да напусне България, тогава той, всевластният дядо Канети, излива целия си страховит гняв, както се изразява внукът му, върху малкия му син. Когато разбира, че решението му е окончателно, той проклел своя син. В това се състои трагедията на семейство Канети, защото докато е жив дядо Канети, той живее с чувството за вина, че със своята клетва по някакъв начин е въздействал и върху съдбата на своя син. Като че ли неслучайно само една година след като напуска Русе, Жак Канети умира в Манчестър.

Дядо Канети развива своята активна благотворителна дейност. Неговия пример следват и синовете му. Няколко години след национализацията сградата на фамилията Канети се използва като материално-снабдителна база на параходството Българско речно плаване, а след това за представителна мебелна къща с името „Дом на бита“. Днес къщата се стопанисва от Дружество „Елиас Канети“ като идеята е в бъдеще тя да се превърне в международен културен и научен център.