БПЦ с номинация за Нобелова награда за мир

Както БНТ първа Ви съобщи още в началото на миналата година, има реален шанс Българската православна църква да получи Нобелова награда за мир заради приноса й в спасяването на 48 000 български евреи от лагерите на смъртта през Втората световна война. Това е втората номинация, която получава Църквата ни за делото си отпреди повече от 70 години. За първи път обаче номинацията идва от друга страна - тази на Израел. За признанието и възможността да бъдем отличени в "Денят започва" разказват Благой Цицелков и операторът Миглена Гайдарова

Времето на Втората световна война. Сражения се водят на четири континента и три океана. Хитлер е повел решителна битка най-вече срещу евреите. Плановете му са да не остави нито един жив. 1935. Германия приема закони, според които евреите спират да се третират като равностойни германски граждани. През 1940 г. Хитлер създава лагер за евреите - Аушвиц. В него той смята да изпрати всички хора с еврейски произход.

Две години по-късно започва масово депортиране на евреи към лагерите на смъртта от всички страни-съюзници на нацистите като Италия, Холандия, Хърватия, Франция, Полша, Гърция. Идва ред и на България. Страната е съюзник на Хитлер. Още преди това да стане факт и у нас действа закон, който не дава равни права на евреите с останалите граждани. По всичко

изглежда, че България щяла да повтори нацисткия сценарий.

Архимандрит Герасим: "Натискът е бил външен да се направи такова нещо, а желанието на всеки един български гражданин е било тези хора да бъдат спасени. Те са живели с нас, всеки ги е познавал. Изведнъж се разделят от българите, трябва да бъдат разкарани някъде за да бъдат унищожени, което тогава вече се е знаело, защото този процес е вървял отпреди това. Представете си само какво е значело да качиш тези хора на един вагони за животни и да ги изпратиш на сигурна смърт."

Осуетяването на кървавия план е трудно. Изглежда дори непосилно. Против преследването на евреите първа се обявява Православната църква. Българското общество е единно. Наред с всички съсловия, неграмотните селяни поставяли подпис или отпечатък от палец върху протестните писма.

Софийският митрополит Стефан отслужил литургия в защита на евреите в катедралния храм "Св. Александър Невски" - нещо, което дори Римският папа не прави. Въпреки недоволството, в началото на 1943. правителството на Богдан Филов сключва тайно споразумение с Германия, с обещанието страната ни да депортира българските евреи.

Решението остава скрито за повечето народни представители. Часове преди да влезе в сила депутати-бунтовници, водени от Димитър Пешев, притискат вътрешния министър Петър Габровски да отмени заповедта. Отмяната идва със закъснение в някои градове. Така в Пловдив в нощта на 9 срещу 10 март депортирането започва. Евреите са изкарани от домовете им и затворени в еврейското училище. Пловдивският митрополит Кирил започва бунт, заплашва да отвори вратите на църквите за всички преследвани. Отново се зарекъл, че ще застане на влаковите релси, ако е необходимо.

Архимандрит Герасим: "Нямало е начин и никакъв друг вариант за това как да реагира Църквата в този момент."

Младият духовник дори не знаел, че заповедта вече е отменена. Така спечелил време. Малко по-късно хората се прибрали невредими по домовете си.

Архимандрит Герасим: "Самата дума "църква", означава събор. Същността на църквата е да събира, а не да разделя. Малко хора може би знаят, че много хора от тези, които са били спасени тогава, са станали православни. Църквата е длъжна да спасява, колкото може повече хора и да дава пример за живота според Христовите заповеди."

Почти 75 години по-късно наследниците на спасените се надяват Църквата ни да бъде отличена с Нобеловата награда за мир. В началото на този месец комитетът прие номинацията. Инициатива е на ген. д-р Ефраим Снех, бивш здравен министър на Израел, професора по право от университета в Хайфа Моше Кешет и адвокат Моше Алони. Тя беше подкрепена от над 200 наследници на спасени български евреи.

Архимандрит Герасим: "Важното в случая за нашата църква е признанието за това, че действително се обръща внимание за това събитие. В случая ние не го правим по наша инициатива, хубаво е, че го правят представители на друга държава, а и друга религия решава да обърне внимание на тази роля, която тогава църквата е изиграла за това безспорно човешко и хуманно дело."

Кои ще са тазгодишните лауреати на Нобеловата награда за мир ще стане ясно през октомври. Този акт ни връща към времена, в които Православната църква и нацията са били единни - свидетелство за достойни дела от общественици, духовници, политици, неуки селяни. Поведение на едно истинско гражданско общество в страшните времена на една война. Дано сме негови достойни наследници!