За проблемите на ловните дружинки

В това издание на "Денят започва" репортерът Надя Томова ни отведе до горите на Родопите в Смолянско. От този район няколко ловни дружини потърсиха екипа на БНТ, за да ни разкажат за проблем, който срещат не само те, а и хората от цялата страна.

В Хвойна ловци от няколко ловни дружинки от областта, както и кметове на няколко села обясняват, че в последните години никой не им обръщам внимание - нито изпълнителната власт, нито законодателната. А проблемът им е ясен и го обясняват. Сега Законът за лова позволява на концесионерите да заграждат площите, които стопанисват. Така е от няколко години. И ловците виждат проблем в това.

Законът определено е отворил вратата, в която казва, че териториите за интензивно отглеждане на дивеч, което за мен е малко необяснимо – как дивеча ще го отглеждаме интензивно, то не е домашно животно, за да бъде заграден и в условията както живее едно домашно животно – да бъде хранен, да бъде стимулиран да се развъжда по определен начин и в крайна сметка да бъде единствено и само на този, който е изградил съоръженията и само той го ползва, реално това накърнява и нашите интереси, защото дивечовият запас като национално блогатство – той е предоставен на всички ни, каза кметът на населеното място Наско Губеров.

Огромен проблем и това, че законът позволява заграждането, слагането на капани, слагането на бариери по пътищата. Затрудняват се не само ловците, не само предвижването на дивеча, но се затруднява и самото местно население. В тези райони има частни ниви, ливади, те също – много труден достъп имах до тях. Ние смятаме, че дивечът е дивеч тогава, когато е свободен, иначе другото всичко е като отглеждане във ферма, заяви Гавраил Гочев.

С тези капани се излавя дивечът от района, където ние плащаме вноска по 50 лв., че ни е предоставена територията да я стопанисваме, а тия с капаните хващат нашите животни, вкарват ги в тяхните ограждания. Ако така продължава – това значи след няколко години гората да остане без всякакъв дивеч.

Ние целогодишно сме длъжни да се грижим за дивеча – дивечови ниви, хранилки, соли, храним почти целогодишно дивеча, а изведнъж районите започнаха да се обездивечават и това ни е болната тема на нас.

Ние нямаме нищо против концесионерите, защото законът им го позволява и те правят това, което законът им дава. Нашите искания са да се премахнат оградите и капаните. Нека да има концесионери да си стопанисват дивеча, който е по-добър стопанин, той ще има повече дивеч. Ние храним – те хранят. Ако те се справят по-добре – при тях ще е дивечът, ако ние се справяме – при нас ще е дивеча. Дивечът трябва да е свободен, дасе движи навсякъде и който както може да го привлече – това е начинът. Въпросът е да е всичко законно.

Тези искания смолянските ловци отправят към всички кандидати за депутати. Споделят, че през годините са чували десетки обещания да бъде направена законова поправка, но резултати няма. И казват, че търпението им вече се изчерпва и ако не видят промяна, са готови да организират масови протести.

Ако трябва готови сме, всички сме много решителни. Ако трябва - готови сме, дето е думата да не казваме, с оръжие, обаче всичко е дошло до края, до кокала. не може нашите животни, дето ги гледаме и са свободни ,диви животни да се затварят в загражденията и не мога да разбера другите организации за животните какво гледат.

Какво ще обещаят кандидатите за депутати в новия парламент, и какво реално ще се промени при условията за концесиониране на ловностопански райнони, предстои да видим след 5-ти октомври.