Железниците - проблеми и бъдеще

Гордостта на Испания. За този влак от Мадрид до Барселона, на около 650 км- растояние, са нужни точно 2 часа и 38 минути. Испания е ярък пример за развитие на железопътния транспорт и инфраструктура. Само за две десетилетия, от най-бавната в Западна Европа, днес испанската железница е сред най-модерните, заедно с тези в Германия, Франция, Великобритания. Филип Ситроен ръководи Асоциацията на европейската же-пе индустрия. ЮНИФИ е базирана в Брюксел, работи тясно с Евросъюза и обединява основните европейски и световни компании в же-пе сектора.

Поли Златарева: Возили ли сте се някога на български влак?

Филип Ситроен: – За първи път съм в София, все още не съм се возил, но зная , например, че нещата с метрото ви се развиват добре. Зная, че имате проблеми с влаковете, с модернизацията на композициите, но в известен смисъл това се забелязва е в други европейски страни, които като вас се присъединиха сравнително скоро към съюза. Имате остаряла инфраструктура , проблеми с връзките със съседните страни, изобщо, ситуацията не е много обнадеждаваща. Трябва да се инвестира в модернизация и подобрение на железопътния сектор.

Поли Златарева: Смятате ли, че България има стратегия в железопътния сектор?

Филип Ситроен – генерален директор на Асоциацията на европейската железопътна индустрия: - Зная, че българското правителство подготвя документи. В момента има недостатъци, които се обсъждат, но най-важният въпрос е този за транспортните коридори. В момента има 6 коридора и България, която е в средата на Европа, е в един от тези коридори, и големият проблем е организацията и взаимодействието помежду им. Ако хванете влака от Париж до Брюксел има 6 сигнални системи- една като минете от Франция в Белгия, друга - оттам до Холандия, трета към Германия и т.н Сега се промотира Европейска система за управление на транспорта- сигнална система, която ще позволи на влаковете да преминават от една държава в друга без да спират на границата. Много е важно и България да инвестира в системата и транспортните коридори.

80% от финансирането на сектора се отпуска от Брюксел, останалите 20 на сто трябва да ги осигури всяка страна членка. Точно тук е проблемът, казват експертите, не всяко правителство ги заделя. В Германия, например, са убедени, че високоскоростните влакове са бъдещето на сухоземния транспорт, дори в пряка конкуренция със самолетните полети. У нас пък говорим за непоследователна и противоречива транспортна политика, спад в превозите и приходите, ниско качество на услугата. Настина ли сме „бялото петно“ на Европа? Къде е България на европейската железопътна карта?

Филип Ситроен – генерален директор на Асоциацията на европейската железопътна индустрия - Сега основният проблем е да се осигурят връзките със съседните държави. Гърция, Румъния и Унгария са готови, така че коридорът , който е приоритетен , да се изгради. Зная, че в жп-системата и инфраструктурата имате затруднения. Всъщност много железопътни поректи в Европа изпитват финансови затрудения. Най-разочароващото през последните години, е че съотношението на товари към пазари спада навсякъде освен в Германия, Австрия и Швейацария. Във всички останали държави жп-предприемачите губат пари. Ако не можеш да увеличиш скоростта , честотата и надеждността, хората няма да се интересуват от пътуване с влак.

Някога за България железницата е били стратегически приоритет, сега държавната железница е в окаяно състояни. Трябва ли изобщо да се спасява?

Филип Ситроен – генерален директор на Асоциацията на европейската железопътна индустрия - Железниците все още са стратегически въпрос, особено за преноса на товари. В САЩ,например товарната индустрия е много печеливша, но там няма граници. Това е проблемът за Европа- формалностите по границите. Влаковете стоят блокирани с дни някъде из Европа, чакайки заради документални формалности и неуредици. Това е лудост! В тази посока трябва да си взаимодействаме. За пътническите превози е по-сложно – трудно е при дълги разстояния да се съревноваваме със самолетите, въпреки че има пробиви и в тази посока. Ако влаковете изчезнат, това би било катастрофа за някои части в Европа.

Високи технологии и бизне стратегии – за експертите в сектора има две магически думи – индустриализация и иновации. Наскоро Брюксел одобри милиони евро само за иновации в железопътния сектор.

Филип Ситроен – генерален директор на Асоциацията на европейската железопътна индустрия - През следващите 6 години ще имаме програма , която ще се опита да промени стокообмена, жп-контрола, инфраструктурата. За България , например, най-важния проблем за решаване е остарялата инфраструктура.Много е важно български малки компании, технически университети да станат част от тази инициатива. 125 фирми от цяла Европа са включени в проекта. Тук съм за да обясня, че блъгария трябва да бъде част от тази програма. Това е ключово ! Все още сме лидери в иновациите и проучванията , а имаме сериозна конкуренция от Китай, Япония и Корея. Русия също е много активна. Трябва да се изправим срещу тази конкуренция и да сме лидери в иновациите. Имали сте своите достижения в иновациите и восоките технологии, надявам се че изследователските центрове и българските университети ще се заинтересуват, защото финансирането за тях е 100%

Пари има, но трябва и държавническа визия и политическа воля.