"Бих казал, че свършихме изключително много работа. Надявам се, че започва усилена работа по засилване и изграждане на институциите, така че те да служат по най-добрия начин на обществото", Така вицепремиерът по управление на европейските средства Атанас Пеканов коментира в "Панорама" подписването на коалиционното споразумение за съставяне на кабинет.

По повод Плана за възстановяване и устойчивост Пеканов обясни, че се води преговорен процес, който по никакъв начин не излиза от рамките на очакваното. На седмата седмица е получена обратна връзка, която в огромната си част е техническа и ще бъде разрешена.

"В другата част представлява позицията на ЕК по някои от най-наболелите теми - енергетика и върховенство на закона. В сферата енергетика не напълно съвпада с нашата позиция, ние отстояваме нашата позиция. Парите по Плана не са застрашени по никакъв начин не губим от това, а трябва да намерим решението", заяви Пеканов.

Той каза още, че е имало страни, които са преговаряли с ЕК в продължение на месеци и подчерта, че са хвърляни много "гръмовни фрази" и невярна информация.

"Ние правим всичко възможно да отговорим на амбициите на ЕС, но и да защитим нашата позиция и се базира на широк обществен консенсус. Имаме червени линии и това е правилно - това е нормалният начин на водене на тези преговори"

Сферата енергетика има три червени линии:

• Едната е крайната дата за прекратяване на употребата на въглища - България е поставила 2038 г. като краен срок, това е и постигнатата договорка с представителите на синдикатите.
• Втората червена линия е какво ще направим до 2026 г. и какви мощности ще се затворят.

"Направили сме отстъпленията, които смятаме, че са достатъчни, за да отговорим на изискванията, но повече не можем да дадем, защото това ще застраши както енергийната сигурност на страната, така и препитанието на тези хора", коментира Атанас Пеканов.

• Третата червена линия е реформата на Българския енергиен холдинг - нещо, което служебният кабинет не може да поеме в последните си работни дни.

По думите на Пеканов служебното правителство няма вина, че сме се забавили с механизма за възстановяване, но България като държава има вина, защото рамката се базира на препоръки от ЕК, които получаваме всяка година.