Истински лъжи - как повярвахме в една измислена история

Предаване: Панорама, 10.12.2021

В предаването
Части от предаването
Всички броеве

На пръв поглед изглежда истински. Планински рид, разкриващ формата на женско тяло. Наричат я “Спящата невеста” - природен феномен в Пирин. Но тази снимка е фалшива. А такъв феномен няма.

Идеята за гонена от турци девойка я има навсякъде. Има доста повтарящи се елементи в българския бит и култура в различните географски области на страната,” казва Александър Македонски, експерт по дигитално съдържание.

“Хората са свикнали с тях. Те често си мислят, че са уникални за техния географски регион и никъде другаде ги няма, което не е така. Използвайки установените модели, не беше много трудно да си съчиня история, която да напомня на тях.”

Александър е видеограф. Израснал е в Дряново. Сега обича да показва красотата на България. Александър не е автор на това изображение. Открива го случайно в интернет. Веднага осъзнава, че кадърът е манипулиран. Но му хрумва идея - да провери колко внимават приятелите му. Измисля легендата за “Спящата невеста” и я публикува във фейсбук. После наблюдава как фалшивата новина се превръща в лавина.

“Ако се разровите по форумите, ще видите, че това е “Спящата невеста” в Аляска, само че там не е невеста, а дама. Спяща [невеста] има в руските планини, в Австралия, в Нова Зеландия,” споделя той.

“Бях написал още в самия пост да четат под черта допълнителната информация. В текста имаше една черта и под нея бях написал, че това е фалшиво. Че аз съм си го измислил. Цялата нужна информация, за да отсееш истината от лъжата, я имаше изначално в публикацията с идеята да е максимално коректна. И с риска, че повече хора ще го прочетат, надявах се, и то няма да захапе по начина, по който захапа. Но явно хората не четат.”

Александър не подозира, че историята му ще бъде национална сензация. За един час я споделят стотина потребители. На следващия ден споделянията са над 5,000.

“Медии масово започнаха да го споделят,” спомня си видеографът. “Сайтовете, които разчитат на кликбейт информация, бяха първи. Те веднага го захапаха и го публикуваха. Без изобщо да проверят каквото и да е. Дори не бяха прочели целия текст. Веднага се появиха заглавия. Дори не бяха цитирали моя профил като автор на това злодеяние. Те си го приписваха на тях. И техните материали и до ден днешен седят в интернет все едно те са го измислили.”

В ерата на свръхинформационния поток експериментът на Александър показва как ставаме жертва на лъжата.

“Това е успешната формула. На базата на парченце истина да надградиш в посоката, която ти трябва. Това е възможно най-успешният вариант. Ако изцяло разчиташ на сто процента фалшива информация, това е много рисковано и шансът отначало да те хванат, е много голям. Обаче ако заложиш в корените нещо, което да е вярно, нещата вече стават съвсем различни. Фалшиви новини има от зората на човечеството. За мен по-големият проблем е с образованието на хората.”

Според Александър дигиталната грамотност означава “да можеш да отсееш от плявата качественото”.

“Да знаеш коя информация кой я публикува и защо. Да ти светват онези сигнални лампи, когато прочетеш нещо, което е твърде хубаво, за да е истина. И обратното - когато прочетеш нещо ужасно, черно, скандално, грозно, добре е да видиш кой го казва, защо го казва, кога го казва, в какъв контекст. Знам, че това са проверки, които обикновеният човек трудно може да си направи. Но те стават рефлекс с времето, като се стараеш.”

В битката срещу дезинформацията всички носим отговорност. Александър признава, че също е допускал грешки.

“Няколко пъти се хванах, че коментирам остро и критично някакви неща, за които е излязла информация в достоверни медии, на които аз вярвам - така както моите приятели са вярвали на мен за невестата - и аз безкритично съм го прочел, споделил и нахейтил някого. И после когато вникна в детайлите, виждам, че нещата далеч не са черно-бели. И си дадох сметка, че твърде често съм критичен, без аз самият да познавам материята в детайл. И съответно спрях да го правя.”

Александър се надява “Спящата невеста” да е дала полезен урок на потребителите в интернет.

“Съветът ми е да са критични, да не вярват на нищо от раз. Не е много хубаво да живееш в свят, в който не вярваш на нищо от раз и нямаш доверие в средата около теб. Но за съжаление, такъв е светът, в който живеем. Това е моят съвет.”

И докато някои митове са развлекателни, други имат фатални последици. В условията на глобална пандемия информационната хигиена може да спаси живот.

“В днешно време да намериш хиляди хора, които мислят като теб, е ужасно лесно. Пишеш три ключови думи във фейсбук и ги намираш не просто като име с малък шрифт в началото на някаква статия, а като истински хора с целия им живот и история, с много повече автентичност. Ти знаеш, че тези хора наистина съществуват. И това доведе дотам, че естествената потребност на човек да е прав и трудността да си признаеш, че бъркаш, закоравя като скала. Ужасно трудно е да убедиш някого, че е сбъркал,” добавя Александър.

“Да се опарим със “Спящата невеста” е безобидно, все тая. Обаче да се опарим, когато сме в рискова група и има ваксина, която може да не те спаси от заразяване, но шансът да те спаси от смърт е много голям, и ти да го отречеш това нещо и да избягаш от него - цената на едното и на другото опарване е несъпоставима. И идва един момент, в който само с парене не става. Много скъпо ни излиза да се учим от грешките си в тия времена. Ужасно скъпо.

Репортаж: Петър Георгиев
Оператор: Михаил Врабчев
Монтаж: Десислава Мичева
Режисьор: Миглена Атанасова