Българската мечта по Космоса – истории за новото поколение

Калина Калчева: „Аз никога не съм харесвала отъпкани пътища! Не харесвам нещо, към което всеки може да стигне. На мен ми трябва предизвикателство и на мен ми трябва нещо, което да предизвиква нестандартния ми начин на мислене. Космосът ми даде този шанс!“

Когато за първи път дошла в Обсерваторията на Варна, Калина била дете. Слушала уроци по физика и се учела да гледа през телескоп. После се опитала да направи марсоход. Не се получило. Станала архитект. Възстановява стари сгради – паметници на културата. Но не се отказала от мечтата си за червената планета. Сега е на 27 и нейният проект за град на Марс се класира на полуфинал на НАСА.

Калина Калчева: „Това, което се опитвам да направя на Марс - е да се даде шанс на едно пространство, което хората гледат с недоверие. От което хората са вдигнали ръце или просто ги е страх.“

Проектирала е в нейния град да има лаборатории, спални помещения, оранжерия и спортна апаратура; всичко това - в пещерите на Марс. Като естествена защита от радиация и пясъчни бури.
 
Как гледат хората на Вас и Вашите идеи за бъдещето и за космоса?

Калина Калчева: „Двете крайности! Има хора, които ме сочат с пръст и ми се подиграват. Казват ми да сляза на земята, да съм по- земна и ми казват, че съм напълно откачена!   
              
Сега PISA ще издадат книга за нейният проект. А тя поддържа членството си в “Обществото за Марс” и стиска палци на  марсохода „Пърсивиърънс“.

Калина Калчева: „Много се радвам, че избраха името „Постоянство“. Защото това е единственият начин да постигнем резултат. Аз съм вироглаво същество, когато си наумя нещо драпам до последно.“

Калина Калчева: „Най-любопитното ми е как хората ще приложат това, което научихме покрай екстремната ситуация с пандемията, откъм грижа за друга планета. Един човек не може да тръгне с чисто съзнание, да се населява на друга планета, докато не е научил, уроците си от тази, защото в противен случай ние дори да изпратим екипаж там, ние ще допускаме същите грешки. И ако земята има повече условия да прави компромиси за човешките грешки, свързани с опазване на ресурсите, грижа за климата, за материалите, които ни заобикалят, за околната среда - то при Марс е много по- екстремно.“
 
Може би първите заселници на Марс няма да имат билет за обратно връщане. Но все някой трябва да бъде пръв.

Калина Калчева: „И мен са ме питали, дали бих заминала да живея на Марс, категоричният ми отговор е – не! А отговорът на въпроса – Защо не? – е още по-стряскащ за питащия – понеже знам какво ме очаква.“

Те също мечтаят като Калина. Тези ученици се подготвят във Варненската обсерватория за международната олимпиада по астрономия. Учат по 12 часа на ден. 17-годишният Гео е дошъл чак от София.

Гео Калфов: „Астрономията винаги ми е харесвала, още от малък. От 7 клас участвам в подборния кръг на Олимпиадата по астрономия, като миналата година се класирах за националния отбор. И за съжаление, олимпиадата не се проведе обаче. Може би сега най-интересни са ми явленията покрай разширението на Вселената. Как точно става. И някои неща относно черните дупки, защото това е от най-непознатата част засега в представите ни.“

Иска да се класира първи. Някой ден ще изучава физика на елементарните частици. Сега планува да отиде на събитието „Ало, Космос! Говори България“, организирано от Атлантическия клуб. Български ученици задават въпроси към астронавтите на Международната космическа станция. Един от питащите e Симеон.

Симеон Момков: „Моят въпрос беше свързан всъщност със Север, Изток, Запад, Юг. Защото те са свързани директно със земята, няма всъщност какво да се използва за космоса. И затова ми беше интересно какво се използва за пътуване в космоса, като навигация.“  

Симеон не знае какво ще му отвърнат астронавтите. Сега учи компютърни науки в София и планира да замине за Англия. Вълнува го космическият въпрос на въпросите.

Симеон Момков: „Дали има други като нас – общо взето. Дали има други интелигентни същества.“   
                 
Казва, че от излитането на Георги Иванов до днес българската мечта за Космоса е пораснала. От няколко години България чака да бъде приета в Европейската космическа агенция.

Калина Калчева: „Българската мечта я има! Потенциалът го има. Мозъците, желанието, ние го имаме! Въпросът е стъпка по стъпка да се подхожда към това. И на първо време отново да си спечелим възможността да се гледа на България като един наистина сериозен играч в тази сфера.“

Гео Калфов: „Българските следи в изучаването на космоса засега са немалко и ако успеем да оставим нещо по-трайно, като собствена наша космическа програма, това би било чудесно. Смело мечтая. Един ден да оставя някаква следа и да помогна по пътя на опознаването на необятната вселена, в която живеем.“

Симеон Момков: „Искам да направя някаква промяна в света , каквато и да е, дори да е малка. Дори да е, в която и да е сфера.“
 
Калина Калчева: „Ние искаме да постигнем нещо, което е различно. Което не е отъпкан път. И не е нещо общоприето. Докато човек не стане по-широко скроен и не започне да приема тези идеи насериозно - ние няма да мръднем. Колкото и да се мъчим да плуваме, ние ще седим на едно място!

Автор: Анита Миланова
Оператори: Станислав Златев и Кристиан Минчев