Духовенството по време на войната

Тази вечер рубриката на БНТ и Държавна агенция Архиви за 100-годишнината от Балканската война е посветена на участието на духовенството по време на бойните действия. Военните архиви разказват, че във войната са взели участие около 150 свещеници и равини. Те повдигали бойния дух и се грижели загиналите да бъдат погребани според религиозните обичаи. Понякога дори им се налагало да съставят нови молитви преди битките. Още от Елиана Димитрова.

Веднага след обявяването на войната, във Военното министерство започнали да пристигат молби от свещеници, които искали да бъдат назначени в армията. Ето какво пише свещеник Йордан Попов от село Каменна Рикса. "Господин началник, желая да бъда гарнизонен свещеник. Ще ободрявам настъпающите отряди, ще утешавам ранените, ще молитствувам Всевишния победу врагу-всичко това ще върша без умора."

Отец Петър Гарена д-р на историческите науки:
Първо възпитават морално войника, друго, че са били с него с личния си пример. В строго служебната им характеристика е пишело, че всеки един войник, когато почине те трябва да обознават мястото, на което са го погребвали, край кое село, имената са му взели, за да пишат до близките му и евентуално след време да се направи, правили са погребания на бойното поле.

Скоро бил назначен и главен военен свещеник. Първо това е архимандрит Теофилакт, а след смъртта му -столичният свещеник Апостол Георгиев. Той изготвил списъци на духовните лица във войсковите части и болниците. Православните свещеници били общо 138. Имало и католически свещеници.

Ася Стефанова - експерт в Държавен военен архив - Велико Търново:
Архиепископ Роберт Менини изпраща писмо до военния министър, с което иска да бъдат назначени трима свещеници капелани във Втора дивизионна тракийска област, в която са служили над 3 хиляди войници-католици.

Главното равинство пък командировало 7 равини. И още - главната квартира на армията се придружавала от Височайша походна църква,където се отслужвали литургии. Свещениците вършели дори несвойствени за тях дела.

Отец Петър Гарена, д-р на историческите науки:
Например за превземането на Одрин е имало заповед всеки да се моли сам в себе си, войниците от смолянския полк са питали, ами как да се молим, напишете ни молитва и свещеникът е написал една молитва.

Понякога дори свещениците не издържали на ужасите на войната. В архивите е останало името на един свещеник от 24 Черноморски полк, за когото е записано: "По време на боевете при Бунар Хисар се държал далеч от мястото, където неговото присъствие било необходимо, за да прочете последна молитва на убитите."

Повечето свещенослужители обаче съвестно изпълнявали задълженията си, даже и повече. Архивите разказват, че много от по-възрастните доброволно работели в лазаретите, други пък оставали зад фронтовата линия и събирали изоставените деца.

Автор: Елиана Димитрова