Съдбата на войнишките паметници

За съдбата на войнишките паметници от двете Балкански войни ще ви разкажем тази вечер в рубриката на БНТ и Държавна агенция "Архиви". Те вече сто години са чувствителна тема за българите, защото са израз и на подвига в името на идеала за национално обединение. 80 % от загиналите в периода 1912 - 20 година са погребани извън днешните държавни граници. Факт, който води до междудържавни проблеми. Разказ в документални кадри на Весела Смилец.

Това е паметникът на българските воѝни, паднали за Освобождението на Кърджали и на целия родопски край. Един от монументитe с щастлива история и съдба. Бронзовата фигура е една от най-големите, отливани в България. За да бъде издигната на постамента, са помагали войници от близкия гарнизон. Автор на композицията е известният български скулптор Александър Занков. А за откриването на паметника са организирани тържества, идват министри и депутати. Пресата гърми - годината е 1939-та.

Дарина Билярска, експерт в ДА "Архиви":
Молебенът е извършен от Пловдивския митрополит Кирил, а БДЖ намалява с 65% цената на билетите, за да могат да могат да присъстват много хора на това значменателно тържество в Кърджали.

Един друг паметник - на полк. Константин Каварналиев - участник в 3 войни - Сръбско-българската, Балканската и Междусъзническата е издигнат на лобното му място край Дойран, днешна Македония с любов от неговите войници и офицери. И е разрушен с омраза през 1966 г. В бивша Югославия, а сега и в Македония все още смятат българския пълководец за окупатор. Многократните опити паметникът да бъде въстановен срещат мълчанието на Скопие. От 3 години обелискът се издига в родното място на Каварналиев, Шумен. Подобна е съдбата на почти всички български военни гробища в Македония.

Иво Антонов, гл. експерт по военните паметници в Министерството на отбраната:
Българската държава може би вече цяло десетилетие прави опити да реши този политически въпрос. Той или се отхвърля с безумни аргументи или мълчаливо се забравя.

Непосредствено след двете Балкански войни в държавните граници на България са изградени 77 паметника и паметни плочи. А през 30-те и 40-те години бройката стига 800. Ангажирано е правителството, местната власт и инициативните комитети в села и градове, които са основният двигател за събирането на дарения за паметниците.

През 1925 г. за първи път след войните към Военното министерство е създадена секция, която да изготви списъци с имената на загиналите, да издири и опише лобните им места. Работата обаче върви трудно, защото съседните държави отклоняват исканията да се установят и обозначат местата на военните гробища. Въпреки разпоредбите на Ньойския договор, които задължават всички да поемат грижата за загиналите войници и моряци.

Дарина Билярска:
И този несправедлив договор за България разглежда материята за военните гробища и за военните гробове, без да прави разлика между победител и победен.

Документите сочат, че едва през 1936 г. се разрешава на наш военнен представител да посети български гробове в Югославия. Сочат още, че България закъснява в сравнение със съседите си да уреди със закон материята за военните паметници и гробове - прави го през 1942 г. Колективното съзнание, че все още не е направено всичко в памет на загиналите е в историята на паметника на Незнайния войн, започнала още през 1922-ра.