Участие на медицинските служби в Балканските войни

Продължаваме да ви припомняме историите от Балканската война съвместно с държавна агенция "Архиви". Днес историята е от гледна точка на здравното и санитарно обслужване на войската. За съжаление преди 100 години българското оправителство подценява осигуряването на санитарни условия и бързо медицинско обслужване на ранените. Това се отразява доста пагубно и днес никой не може да каже колко от всичките 48 хил. жертви на войната са били покосени от болести или са умрели от раните си. Мария Чернева.

България, която от години обмисля тази война, тръгва без елементарна санитарна и медицинска подготовка. Въпреки че месеци преди началото, ръководителят на санитарната войскова част предупреждава правителството и настоява за спешни мерки.

Мартин Иванов:
Той моли правителството да отпусне сумата 2 млн и половина лева за окомплектуване на болниците за осигуряване на лекарства медикаменти палатки и походни легла За съжаление от тази сума и то след няколко месеца вече почти в разгара на войната са отпуснати едва 300 хил лева

Изглежда правителството е смятало, че военните действия ще продължат няколко дни и е излишно да инестира в хигиена. 81 военно полеви болници тръгват необорудвани и голяма част от ранените загиват.

Мартин Иванов:
Това се отразява първо върху морала на армията и постепенно натрупване т.е. падане на бойния дух, а от друга страна отваря широко вратата за различни инфекциозни болести

И първа връхлита холерата. Пренесена от турски военопленници, тя почти светкавично се разпространява в цялата армия. Разболяват се между 45 и 60 хиляди, което се отразява драматично на бойните действия.

Мартин Иванов:
Това се сочи като и една и от причините за българския неуспех на Чаталджа. Вече между 8 и 20 процента в различните части а в някои достигат и до 25 от списъчния състав на поделенията са били покосени от болестта

Макар и болна, решението българската армия да атакува чаталджанските позиции не се отлага. Командващите са наясно, че с всеки изминал ден заразата нараства. Както командващия първа армия генерал Котичнев пише в дневника си...

Мартин Иванов:
Този огън е най-страшният и гори безпощадно и сухо, и сурово.

Наред с холерата, се появява тиф, дезинтерия, шарка. Зачестяват случаите на ухапвания от кучета и разпространение на бяс в тила. Изправено пред това унищожително бедстве, правителството вече е принудено да вземе мерки.

Мартин Иванов:
Едно от любопитните мерки, които предприема правителството е да се реквизират над 10 хиляди казана за варене на ракия и на розово масло, които да се използват за преваряване на водата, която се раздава на войниците.

И въпреки че са мобилизирани всичките близо 600 наши лекари, те са крайно недостатъчни. България се обръща към червения кръст за помощ. 20 страни изпращат санитарни мисии, дори Египет. Царица Елеонора организира дружество Самарянка и обучава стотици милосърдни сестри. А накрая излиза че са изхарчени 40 милиона лева за лечение на болните, значително повече от поисканите 2 милиона в началото.

Автор: Мария Чернева