Годината на войната – гласове от Киев и Вашингтон

Когато започна обстрелът на Киев, Марина Машкина не избяга. Погледна войната в очите. Тогава я открихме в дома ѝ. Но изведнъж прозвучаха сирени. И Марина трябваше да се скрие от бомбите.

Година по-късно Марина още е там. И още се връща към най-страшния ден.

"Постоянно чувах 'бум, бум, бум'. Беше ужасно. Никога не бях виждала подобно нещо. Баба ми и дядо ми са преживели Втората световна война. Те познават този звук. Аз не. Когато с вас говорихме за първи път, не знаех дали ще бъда жива на следващия ден. Но не можех да изоставя родината си в такъв момент. После разбрах, че докато моята Украйна е жива, и аз ще бъда жива. Това беше мотото ми през цялата тази година."

За Марина войната променя всичко. Тя е спортен журналист. Но сега интервюира войници и техните семейства. Разказват ѝ за отбраната на "Азовстал", за военните затвори, за срещата със смъртта.

"Футболистите и атлетите вече не са звездите. Звездите са нашите военни. А украинците са невероятен народ. Хората нямат работа, нямат електричество, но продължават да даряват пари. Един ден доброволци ни казаха, че до утре трябва да съберем един милион долара за нов дрон. Още същата вечер бяхме събрали два милиона. Това е лудост." 

Зад усмивката на Марина обаче се крие болка. И гняв.

"Путин може да спре това. Но той не иска. Той избра да бъде Дарт Вейдър, да бъде големият враг, да не бъде човек," казва тя. "В началото плаках толкова много. Вече не плача. Сълзите не са изход. Сега цялото ми тяло е изпълнено с омраза. Омразата ми е толкова силна, че съм способна да заредя ядрен реактор с нея. И ако можех, щях да го направя."

Светът не остана безучастен. Украйна досега получи над 100 милиарда долара под формата на военна, хуманитарна и финансова помощ. Най-много дойдоха от Съединените щати.

"Американското общество беше убедено от самото начало, че инвазията в Украйна е абсолютно неоснователна. Но американците също така не са особено търпеливи, когато става дума за подкрепа на чужд военен конфликт," казва експертът по енергийна сигурност и отбрана Винсент Кампос. "От Републиканската партия вече няколко пъти говориха за преосмисляне на подкрепата за Украйна. Сега когато войната навлиза във втората си година, това ще стане още по-гореща тема в американския Конгрес. И все повече републиканци ще питат дали не трябва да забавим темпото."

Енергийната зависимост от Русия постави и европейската подкрепа под въпрос. Но според Кампос топлата зима донесе неочаквано предимство.

"Топлата зима беше най-голямата благословия за енергетиката в Европа, след като Русия прекъсна доставките на газ. Никой не би могъл да поиска нещо по-добро. Благодарение на понижените цени европейските държави получиха възможност да подпишат изгодни дългосрочни договори за природен газ с други доставчици. България също спечели от високите температури. А Кремъл загуби много пари. Това показа, че използването на енергията като оръжие има своите недостатъци."

Но зимата свършва. Русия готви ново настъпление. А пред Запада стоят дилеми.

"Съединените щати и Европа категорично не искат да се включат директно във войната," вярва Кампос. "След американския опит в Афганистан и Ирак обществото е изморено. Никой не иска да види американски военни в Украйна. Но ако Русия реши да нападне държава-членка на НАТО, тогава дебатът се променя изцяло."

Преди година Марина искаше мир. Сега говори единствено за победа и мечтае за живота след войната.

"Искам да отида във всички градове - Мариупол, Мелитопол, Запорожие, Крим. Знаете ли? Никога не съм била на много от тези места преди. Но сега искам да видя със собствените си очи какво направи Русия с родината ми. Една година по-късно за всички нас в Украйна продължава да бъде 24-ти февруари. Всички дни са 24-ти февруари. Това беше един черен четвъртък за целия цивилизован свят."

Все още е 24 февруари. Светът продължава да се пита кога ще дойде 25-ти.

Автор: Петър Георгиев