Годунов

Шахматът е самотна игра на ходове, без право на намеса и доверие отвън. Как Годунов не различи приятелите от враговете...

Държава: Русия
Година: 2018-19
Времетраене: 62 минути
Годунов
За продукцията
Всички епизоди

Телевизионен сериен филм
Историческа драма

По идея на Екатерина Жукова
Сценарий: Иля Тилкин, Николай Борисов
Режисьори: Алексей Андрианов, Тимур Алпатов
Оператори: Сергей Мачилски, Максим Шинкоренко
Главен художник: Евгений Качанов
Художник по костюмите: Наталия Салтикова
Музика: Артьом Василев
Продуцент: МОСКИНО, /ГлавКино/
Генерален спонсор: Банк ВТБ

"Годунов" е сага за семейство Годунови, в предверието на Смута, между края на царуването на Иван Грозни и началото на династия Романови. Време, в което отново се решава бъдещето на Руската държава. Епохата пак е тревожна, с вечната борба за трона - с предателства, интриги, метежи и страсти, с големи решения и голяма бедност, с възход и погром.
Каква е ролята на Годунови в този бурен процес - Борис, жена му Мария, сестра му Ирина и неговата дъщеря Ксения...

ХІV век. В Московския дворец дните на Цар Иван ІV "Грозни" са преброени въпреки създадената от него войска на опричниците, които имали "право да наказват и помилват без съд", "от името на Московския господар". Войните и гладът изтощили страната, наред с постиженията останало тежко наследство.

В тези условия започнала следващата битка за власт. Болярите били разделени. Така наречените князе били от "землената партия"/земляците/, достатъчно богати, за да не разчитат на обир от хазната.

Борис Годунов бил от опричниците, последните въдворени царедворци. И едните, и другите били пълководци и се опитвали да определят кой ще бъде регент на слабия престолонаследник и така да диктуват политиката. С навременни действия в опасност, Годунов си спечелил доверие в царския двор. Той бил силен, умен и хитър, по-добре усещал времето.

Годунов царувал от 1598 до 1605, но фактически управлявал още от Регентството на Фьодор Иванович.
Той е първият избран /не наследствен/ цар на Русия, който обещава разцвет и укрепване на държавата. Но глад, епидемии, предателства и други бедствия стопяват надеждата. Загубил увереност в своите сили, Годунов допуска съдбовни грешки, "не различавайки приятели от врагове", вероятно защото си приличат, също като на шахматната дъска, огледални фигури - едни срещу други, които могат да си сменят местата, но си остават същите.
При царуването му цели две години Русия живее без война. След смъртта му страната потъва в кървав кошмар. Дъщеря му Ксения става наложница на Лъжедимитрий. Синът и съпругата му Мария са разкъсани от тълпата.


Самият Годунов бил наясно, че позицията му изисква да бъде строг като тиранин, за да удържи страната, но вътрешно се съпротивлявал. Бил дълбоко религиозен, жестокостта го плашела и заповядал "никога да не се пролива кръв". Но постоянно се налагало да прави избор и компромиси, защото мислел, че "така е по-добре за държавата".

Документални свидетелства и художествени измислици създават сюжета в тази екранизация, представена като "История за тайните на любовта и властта". Всъщност любовта не решава нищо във властта, нито за Грозни, нито за Годунов. Всички решения са подвластни на итересите и държавността на Русия..., такава е "легендата".


Филмът обхваща дълъг период - от младостта на Борис Годунов до полската интервенция и началото на Смута с Гражданските войни.
Историята в сериала е разделена на два сезона, снимани с един актьорски състав, от двама режисьори, с двама оператори - в различна гама, светлина и амосфера. Първият сезон е с режисьор Алексей Андрианов / "Шпионин", "София"/ и завършва с Годунов като Цар на цяла Русия.


Вторият сезон е с режисьор Тимур Алпатов / "Глухаря", "Златната орда"/ и разказва за Фьодор и Ксения, за следващото поколение под тежестта на властта, когато никой не може да предположи какви изпитания очакват всички.
В живота на фамилия Годунови се отразява съдбата на целия народ.
Започват превратни времена и големи състресения със загуба на устои, политически игри, самозванци и въстания.

"Годунов" е скъпа и мащабна кинопродукция, въпреки че се излъчва на телевизионен екран.
В главните роли са Сергей Маковецкий, Сергей Безруков, Анна Михалкова, Светлана Ходченкова, Виктор Сухоруков, Андрей Мерзликин, Ирина Пегова, Анна Ковалчук и др.

Основният поглед е насочен към Сергей Безруков, който преминава в три възрасти на екрана. Доколко той успява да пресъздаде образа на Годунов - човекът, който става руски цар, когато това е практически невъзможно. Според оценители, "единственото, което не достига на актьора е отрицателната харизма. Обаянието го има, но не предизвиква достатъчно безпокойство и страх. От Годунов всички се страхували, никой не е знаел на кого той вътрешно се доверява, кой е негов съюзник и враг".

Наследство от негово време е грандиозното строителство в Москва като Белия или Царевград /Царски град/. Според чуждестранните посетители тогава обликът на Москва не отстъпвал на големите европейски градове като Лондон и Париж, въпреки че обикновените домове си останали провинциални. Вътрешността се развива по-късно, при Династия Романови.

Дали събитията във филма са представени автентично преценяват историците. Според тях "Годунов" е по-добър от "София", но княжеските образи са опростени. Военните експерти пък откриват грешка в "пушките на лафайет", които се появили едва през ХVІІІ век. Дотогава били носени и закрепвани на каруци или вкопавани в земята.
Друго съмнение предизвикват женските образи. Жената на Борис и дъщеря на Скуратов - Мария, е представена като "злия гений". Авторите имат право на творчество, но историците признават, че "малко е известно за знатните руски жени в онези времена - те си били затворени, без особена видимост и права, за тях има само косвени източници, така че никой не знае какъв точно е бил животът им и могли ли са да влияят на решенията на своите съпрузи".

Все пак сериалът разчита на авторитетен консултант за епохата от ХІV век - Николай Борисов, с когото е съгласувана всяка реплика, сцена, поведение, декор.
Задачата на филма в цялост е да предизвика интерес към руската история и тя е постигната. За несъответсвия и романни представи всички се позовават на Александър Дюма: "Аз пиша не за това, което е било, а за онова, което би могло да бъде".

В полутъмния палат на Годунов почти не влиза светлина. Най-важна там е шахматната дъска, чийто фигури са изработени по византийски образец. На стената в червено има икона. Книгите са облечени в кожа и толкова големи, че едва се носят в ръка. Тронът е висок, с поставка за краката. Вратите са тежки, метални. Зад тях се решава съдбата на една държава и един народ...

Златна Романова

Годунов. Продължението

Награда "Златен орел" за най-добър мини телевизионен сериал (до 10 епизода) от Руската национална академия за киноизкуство/2020/